Jun 9, 2017, 12:19 AM

Молба

  Poetry » Love
515 1 7

Отведи ме, моя нежна, у дома

дай ми надежда, дай мир и 

покой на душа ми окована.

Ти единствена можеш да

дадеш опрощение за греховете

ми, ти с длан топла лице ми 

докосни и завинаги душата от

огнения ад освободи. Дай ми 

да се допра до косите ти, 

фини като коприна, дай ми

да целуна очите ти дълбоки, 

като океан от чувства. Заблести

любов чиста над живота суров, 

над войни безсмислени, над

болка съкрушаваща. Заблести

над насълзените детски очи.

Огрей света, любов единствена,

при мен ела и се поспри.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Давид Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...