Есенен спомен
Сънищата си отиват, а аз оставам пак сама,
като онази, никому позната, малка падаща звезда.
Като листо през есента, понесено от вятъра,
като главния герой на сцената на театъра. ...
Аз искам да те помня все така щастлив,
като в нощта, когато бяхме заедно,
когато бяхме сляти във едно,
очите ти изпиваха ме жадно.
Очите ти на мен се спряха, ...
Сърцето ми умря тази нощ във самота,
аз няма да съм нивга любимата жена.
Болката не ще мога да изтрия
и сълзите надали ще скрия,
но знай, аз винаги ще те обичам, ...
Отварям очи и сякаш живот няма,
щом липсва топлата прегръдка на мама.
В пустиня сякаш се превърна светът,
няма вече слънце, тих сега е градът.
Ето и леглото е празно и студено, ...
