Обичам тебе аз безумно,
като никой на света.
Обичам мъничкото в тебе,
онези детските неща.
Обичам полъха в косите,
когато тихо ме целуваш.
Обичам те когато се усмихваш,
и бляскат твоите очи.
Обичам нежната прегръдка,
като на изгубено дете.
Обичам обичта ти сладка,
усмивка в тъмнината.
Обичам сутрин като стана,
да виждам твоето лице до мен.
© Гери All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
