Обичам тебе аз безумно,
като никой на света.
Обичам мъничкото в тебе,
онези детските неща.
Обичам полъха в косите,
когато тихо ме целуваш.
Обичам те когато се усмихваш,
и бляскат твоите очи.
Обичам нежната прегръдка,
като на изгубено дете.
Обичам обичта ти сладка,
усмивка в тъмнината.
Обичам сутрин като стана,
да виждам твоето лице до мен.
© Гери All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
