SteLiTa (Стелла Симеонова)

И...продължението 🇧🇬

Нали за кафето... някога обичах да мисля и да пиша за него.
С времето и с действията го намразих. Кафето... всъщност, пиех го, но само за да усетя силата на спокойствието.
До онази нощ... когато трябваше да си спомня за него, заради онзи същия одушевен спомен, който пък се превърна в настоящо... за ...

SteLiTa

Prose

2006-06-01T14:16:13+03:00 1.6K 2

Просто чаша кафе... 🇧🇬

Събуждам се. Сама, без слънчевите лъчи. В стаята ми е толкова тъмно въпреки късния сутрешен час. Не изпитвам нужда от нищо, освен от кафе, цигара и въздух.
Кафе. Ароматът му. Израснала съм с него. Като бях дете само миризмата му ме събуждаше. И знаех, че някой е буден, че някой е започнал деня и че ...

SteLiTa

Essays

2005-07-27T21:07:41+03:00 5.4K 1 5

Обичах или Обичам? 🇧🇬

Обичам Наско.
Или поне той така твърдеше,
че ще ме обича вечно,
но не ме обича вече.
Разстоянието далечно ...

SteLiTa

Poetry

2005-07-07T21:44:34+03:00 1.7K 1

Само 5 минути 🇧🇬

Говори ми се - да, сега!
Не казвай, че нямаш време ти.
Искам да поговорим за онова,
което остави в мен големи щети.
Стой тук, не тръгвай никъде! ...

SteLiTa

Poetry

2005-06-14T20:20:16+03:00 1.9K 5

За сложността на човешкото общуване 🇧🇬

Хора, обшуване...Прости думи, а събират цялата сложност на света. И някак двете
вървят заедно, с което отежняват самото разбиране. А може ли да дадем точно
определение? Търся из главата си, но...не! Ние...Кои сме ние? Ние сме хората –
бъдещето е в наши ръце. Някой го предвиждат /поне образно казано/ ...

SteLiTa

Essays

2005-04-08T16:29:57+03:00 6.5K 4

За любовта и смъртта 🇧🇬

За това колко си приличат...
Седя на брега и чакам,
не знам какво, но чакам.
Чакам следващата вълна,
чакам следващата звезда. ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:09:19+02:00 1.7K 1

Май беше така... 🇧🇬

Ти казваше, че ме обичаш
и май за мене сваляше звезди.
Но когато тези думи изричаш
си мислиш за някоя друга, нали?
Времето много бързо минава, ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:05:28+02:00 1.6K 1

Един Ден 🇧🇬

Един ден,
искам и аз да почувствам любов.
Един ден,
искам и аз да чуя твоя зов.
Един ден, ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:04:59+02:00 2.1K 3

Късно е 🇧🇬

Когато седиш в тъмнината сам,
когато искаш, а не можеш да летиш,
тогава се сещаш за някоя някъде там,
която се молеше да я обичаш.
И искаш тази някоя някъде там ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:04:38+02:00 1.4K 1

Ти 🇧🇬

Ти въобще не ми липсваш.
Ти бе просто пътник в сърцето ми.
На някъде вечно тръгващ и спиращ,
но оставил траен спомен в душата ми.
Не усещам аз просто твоята липса. ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:04:15+02:00 1.5K 2

Твоите бавни целувки 🇧🇬

Твоите бавни целувки
изгаряха ме нощ и ден.
Твоите нежни прегръдки
исках ги само за мен.
Твоята нежност изгаряща ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:03:56+02:00 1.7K

Как се спират сълзите 🇧🇬

Как се спират сълзите?
Как се спират лъжите?
Как се спира сърцето
да обича и мрази?
Как да изгониш любовта, ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:03:34+02:00 1.9K 1

Нямат Ли Край Сълзите 🇧🇬

Нямат ли край сълзите вече?
Няма ли край мъката човешка?
Защото с тях си не човек,а човече
и всеки си играе с теб - просто пешка.
Нямат ли край сълзите вече? ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:03:07+02:00 1.5K 1

Един Бъдещ Спомен 🇧🇬

Днес е по - различно от вчера.
Днес си друг, днес си различен.
Само не можах да разбера защо
не си с мен вече романтичен.
Всичко почна ей така - на шега ...

SteLiTa

Poetry

2005-01-30T11:02:36+02:00 1.3K 1

Ще кажеш ли сбогом? - Първо се научи да казваш "ОСТАНИ"! 🇧🇬

Хей, пак съм аз! Не, този път няма да те карам да ме почувстваш пак - болката. Този път искам да те науча на нещо. Няма да те боли. Обещавам. Ще ти помогна, но само ако ми повярваш. Знаеш ли защо идвам аз? Мислил ли си защо аз превземам дните и нощите ти и те карам да се срещаш с горещите сълзи, мои ...

SteLiTa

Essays

2005-01-28T10:55:44+02:00 4.9K 1 11