Jun 14, 2005, 8:20 PM

Само 5 минути

  Poetry
1.9K 0 5
Говори ми се - да, сега!
Не казвай, че нямаш време ти.
Искам да поговорим за онова,
което остави в мен големи щети.

Стой тук, не тръгвай никъде!
Остави ме да говоря само 5 минути.
Ако искаш не ме слушай въобще,
прави се, но искам да виждам очите ти.

Знам, че сега по лицето ми има сълзи,
а ти най-добре знаеш кой е виновен.
Не ме успокоявай,по-добре не се мъчи,
знаеш, че пред мен си доста греховен

Чакаш все пак нещо да кажа.
Боже,колко си заблуден,милият ми!
Това,което исках да ти разкажа
трябваше вече да си го чул от очите ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелла Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса. Поздрави!
  • Страхотно! Успя да ме докоснеш.
  • Стелла, много е рано за толкова песимизъм и страдание ... В живота има по-вече хубави неща , отколкото лоши. Помисли колко човека срещаш в един ден и с колко се разделяш - кои са повече ? Но тези, които трябва да си отидат , да си отиват по-навреме ... губят нашето и изтърваме нещо хубаво ...
  • доста тъжно....
  • Стих, който се чете за минута, разказва за петъ минути, а се пише много дъллго със сърцето. Харесва ми, Стелла!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...