харесва ми да бъда капка от морската вода,
ако по тебе бавно ще се спускам,
харесва ми да бъда сянка,
ако ти си тази, която следвам в слънчевите дни,
харесва ми в теб да разпознавам светлината, ...
Убих мечти, сринах света.
Дадох надежда, а сетне път без посока.
Остана след мене само болка дълбока,
oстана безконечна тъга и твърде много самота.
Аз искам, но не мога да бъда това. ...
В катранена нощ морето раздират вълни без посока,
объркани срещат гнева си в яростни пръски,
горещия плам без пощада охлаждат,
вилнеят и късат в душата ми без награда.
Притихва всичко, отшумява, ...
Душата ми в душата ти открива своето спасение,
в кроткото мълчание на нощното тъмнение.
Потъвам бавно в скрит копнеж,
за да усетя силно завладящото ме вълнение.
Едно усещане и жажда без утеха, ...
