Отдавам се
Душата ми в душата ти открива своето спасение,
в кроткото мълчание на нощното тъмнение.
Потъвам бавно в скрит копнеж,
за да усетя силно завладящото ме вълнение.
Едно усещане и жажда без утеха,
изгарят в мен пожар безумен.
Безсилие и без желание за съпротива
ме подчиняват в сластно преживяване.
Опива ме, за да изтръпна!
Отдавам се, загубвам се във мрака,
намирам без да търся суетата,
забулва ме и ме отнася в тишиината.
Но не е тишиина, а вик.
И не е шепот, а нестихващ зов.
Примамва ме и аз му се отдавам ненаситна,
поемайки с наслада всеки миг...
© Тайна All rights reserved.
Ти ги пиши, аз ще ги чета и ще им се възхищавам. Има и рима. Супер е! Накара ме да се усмихна.