Свещички, все още нови, с бурен пламък горяха,
но покрай тях мина бърза кола и предизвика вятър.
Той свещите изгаси, с тях и живите ваши спряха.
Остана само дим - черен и страшен.
Дим щипещ очите, стискащ сърца и гърла до бездишие.
Дим предвещаващ буря след затишие.
Останаха ми прекрасните спомени, зачернени с този последен.
Сбогом, приятелю верен!
На Ивайло