ВеселинаРайчева
6 results
Оазис
ВеселинаРайчева (Веселина Райчева) ВеселинаРайчева
Prose
Вървя по неравномерно замръзналата тротоарна шир без да влагам каквито и да е усилия в следенето на последователността на стъпките си. Отдавна съм загубила мярка за ляво и дясно. Може и да греша, но какво значение има дали ще стъпя с левия или десния крак? Важно ли е за равновесието?
Като блато от г ...
  684  2  1 
Акупунктура на ревността
ВеселинаРайчева (Веселина Райчева) ВеселинаРайчева
Prose
Време е за безизразно лице. Това си мислех, докато извършваха акупунктура върху разклатените основи на емоциите ми. Пред очите ми. Пред мен! Плъзва дългите стоманени игли под повърхността на кожата ми с възможно най-хладните и безпристрастни движения. Аз не съм нищо специално за него, така че какво ...
  541  1 
Екзистенциално под въпрос
ВеселинаРайчева (Веселина Райчева) ВеселинаРайчева
Prose
Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник ...
  715  1  1 
Убийство в Хамза
ВеселинаРайчева (Веселина Райчева) ВеселинаРайчева
Prose
Литургията от затвора изпълва жълтото небе като малък гноен мехур. Хепатитът се влошава. Поглеждам нагоре от позицията си на обвиняема. Как конвулсивно трепери вулканът на Луната. Единствен ѝ е, но ще ни посипе с бял прах и ще предозираме като пинчери.
"Бях заключен в твоята кутия с форма на сърце", ...
  727  1 
Цирк
ВеселинаРайчева (Веселина Райчева) ВеселинаРайчева
Prose » Narratives
Поете, ще се взра в душата ти ранена, ще те обърна пак към мисъл съкровена.
Четиристотин петдесет и девет години, седем месеца и деветнадесет дни ни делят от деня, когато меланхоличният ми ежевечерен кошмар беше най-безпардонно прекъснат от моята сладка леля Ели. Онзи вой на койот накара крехките ст ...
  742  1  1 
Врабче
ВеселинаРайчева (Веселина Райчева) ВеселинаРайчева
Prose » Novels
- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...
  1174  2  4 
Random works
: ??:??