ВеселинаРайчева (Веселина Райчева)

Оазис 🇧🇬

Вървя по неравномерно замръзналата тротоарна шир без да влагам каквито и да е усилия в следенето на последователността на стъпките си. Отдавна съм загубила мярка за ляво и дясно. Може и да греша, но какво значение има дали ще стъпя с левия или десния крак? Важно ли е за равновесието?
Като блато от г ...

ВеселинаРайчева

Prose

2019-06-20T17:30:20+03:00 1.1K 2 1

Акупунктура на ревността 🇧🇬

Време е за безизразно лице. Това си мислех, докато извършваха акупунктура върху разклатените основи на емоциите ми. Пред очите ми. Пред мен! Плъзва дългите стоманени игли под повърхността на кожата ми с възможно най-хладните и безпристрастни движения. Аз не съм нищо специално за него, така че какво ...

ВеселинаРайчева

Prose

2019-06-14T15:18:12+03:00 893 1

Екзистенциално под въпрос 🇧🇬

Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник ...

ВеселинаРайчева

Prose

2019-06-07T15:24:58+03:00 1.1K 1 1

Убийство в Хамза 🇧🇬

Литургията от затвора изпълва жълтото небе като малък гноен мехур. Хепатитът се влошава. Поглеждам нагоре от позицията си на обвиняема. Как конвулсивно трепери вулканът на Луната. Единствен ѝ е, но ще ни посипе с бял прах и ще предозираме като пинчери.
"Бях заключен в твоята кутия с форма на сърце", ...

ВеселинаРайчева

Prose

2019-04-28T18:42:59+03:00 1.1K 1

Цирк 🇧🇬

Поете, ще се взра в душата ти ранена, ще те обърна пак към мисъл съкровена.
Четиристотин петдесет и девет години, седем месеца и деветнадесет дни ни делят от деня, когато меланхоличният ми ежевечерен кошмар беше най-безпардонно прекъснат от моята сладка леля Ели. Онзи вой на койот накара крехките ст ...

ВеселинаРайчева

Prose » Short stories

2019-04-10T10:10:15+03:00 1.1K 1 1

Врабче 🇧🇬

- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...

ВеселинаРайчева

Prose » Novellas and novels

2019-04-02T08:28:14+03:00 1.6K 2 4