Вървя по неравномерно замръзналата тротоарна шир без да влагам каквито и да е усилия в следенето на последователността на стъпките си. Отдавна съм загубила мярка за ляво и дясно. Може и да греша, но какво значение има дали ще стъпя с левия или десния крак? Важно ли е за равновесието?
Като блато от гъста леплива течност мислите ми ме поглъщат и неусетно паважът се надига, за да ме целуне. Един момент на пълен мрак и след това в празното пространство между ушите ми се разнася яростна мелодия на флейта. Изпълнението приключва след около десет секунди. Аплодисменти. Завесата пада и аз официално съм в безсъзнание.
- Госпожице? Ехо, госпожице? Отворете очи.
Захващам се немощно за края на конеца от ехото, идващо някъде много далеч от мен. Мускулите на ръцете ми се стягат, хрущялите на дланите ми побеляват и с последни сили успявам да се издърпам от безвремието. Погледът ми е замъглен, но ясно мога да различа очертанията на нечие лице. Високи скули и тъмни вежди, изрисувани върху смугло платно ...