- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за първи и последен път. Александър стои на шофьорското място встрани от мен, поставил едната си ръка на волана, от който кървавата му длан виси, притихнала.
Пръстите на краката ми изтръпват и кръвта ми кипи, замръзнала на място във вените. Страхът се плъзва нагоре по тялото ми и ме обгръща цялата. Формата на белите ми дробове е учудващо правилна. Впрягам всичката си сила, за да си поема съвсем малко въздух, който след това с болка се изтръгва от мен. Превръща в пара пред очите ми и изчезва безследно.
Вглеждам се в безупречно загладената назад кестенява коса на Алекс. Очаквам капака на черепа му да се разтвори и да разбера това което не разбирам.
- Отговори ми!
Крещя, но гласът ми е само ехо в без ...