* * *

Знаеш, че той те наранява. Вече за кой ли път.. Вече сякаш спря да ги броиш, нямаше смисъл, защото нямаше и край. Какво те задържа при него? Тръгни си с най-бързи крачки и не обръщай поглед назад. Погледнеш ли през рамо, ще ти домилее и ще спреш изнемощяла. Знаеш, че той има нужда от теб. Защото очите му те обичат, въпреки грубата душа. Колко пъти се молеше да забравиш тези очи, които горят сърцето ти. Молеше се да не мълвиш името му. Защо не го забравиш след като ти причинява болка? Аа.. да.. именно тази болка те поддържа жива. След всяка нанесена рана ще има целувка. За всяка обида ще има нежност. Нищо, че сега те боли, не мислиш за това. Мислиш как той ще тръгне с най-бързи крачки, без да гледа назад. Но ще спре, ще му домилее и ще обърне поглед назад. Ще се върне, защото знае, че имаш нужда от него.