Не съм лягала... нощта е в мен и се дави в тази светлина. Като зеница, стресната от слънчев лъч, се е свила и боли навътре. Мислите са пияни от липса на сън и се клатушкат, превръщайки важното в детска гонитба из малък пясъчник. Сигурна съм, че им харесва да усещат тази свобода, иначе щяха да ме приспят още, когато ги молих. Но понякога имам нужда от тази хаотичност, понякога имам нужда да усещам зеленото преди да видя листата. И всичко заради неосъзнатото... какво? Механизмът в мен бавно отказва и часовникарите не биха видели този малък дефект в него, който ме кара да обръщам себе си обратно, за да видя как се нижат песъчинките в пукнатината на времето ми. Дефект... какъв? Димът като спомен за изпушена цигара се е загнездил в ъгълчетата на стаята и бавно ми нашепва, че стрелките отбелязват 7 часа и две кутии. Нощта беше дълга. Точно толкова, колкото трябва да бъде, за да усетя дробовете си препълнени, а душата празна. Дългът да познаваш себе си е разпятие без прераждане... накрая се о ...