Има хиляди думи за хиляди неща. Има много думи и ние се губим сред тях. Говорим за хиляди неща с хиляди думи, а забравяме най-важните. Можем да загубим часове в разговори, но без да си кажем нищо. Можем само да погледнем човек и с този поглед да му кажем това, което не можем да кажем с хилядите думи. Казваме хиляди думи, но дали казваме правилните? Понякога един жест, един поглед, една прегръдка казват много повече от думите. В думите се оплитаме и изход често пъти няма. Тръгваме да изясняваме кой какво е искал да каже и кой какво е разбрал. И колкото повече говорим, толкова повече се оплитаме в тях, думите. Ние се ширим в една словесна вселена, която все повече объркваме, и объркваме. А колко по-малко трябва само: ”Здравей, обичам те!”. Поглед, целувка, прегръдка, твой съм! И ти си моя!
© Кин Табларски All rights reserved.