24 май на личностното, но и робско начало.

Проблем ли е за човека да оцени това, което е постигнал? Или това, което мечтае да постигне? И защо? И заради кого? Стереотипите ли са тези, които изродени в "модерното" българско общество, поставят ненужни, разделящи и конфронтиращи бариери между градивната сила на личността и престъпното безразличие и егоистично отрицание на скота?

 Да "скот", скот, който всеки отрича, че съществува, но чиито прояви днес надхвърлят многократно, тези на Вазовия "скот", който подобаващо е олицетворявал някогашната робска същност на народа. Но защо и сега сме роби? На кого сме роби? И струва ли си? А осъзнаваме ли, че сме роби?

 Докато поредната вечер на полуголи, екзалтирани маси от хора, мотивирани от фразата "Ти си най-добрия! Давай!", тихо отминава, историята старателно забърсва и потта от пода, и кръвта от боя. И също както алкохолът придава важност и еуфория на момента, но после не оставя спомен, така и тя - историята ще донесе минутка слава на "героите" на вечерта, но по-късно ще забрави като бездомници. Бездомници, които пропуснали да изпълнят със смисъл житейските си пътища, се изгубват в неизвестността.

 Нека не бъдем скотове, нека не робуваме и не се загубваме, защото колкото повече се загубват, толкова повече отъпканият, смислен път, проправен от хора и светци като братята Кирил и Методий, се заличава. Заличава се от пустошта на безразличието и урагана на отрицанието. 2 хиляди години след Христа, явно все още се поддаваме на леност и лъжливи кумири. Все грехове, от които на 24 май и скотът, и робът, и загубилият се могат да се пречистят, стига да го осъзнаят и пожелаят. Защото 24 май може да донесе както смисъл в живота на един скот, така и духовна свобода в живота на един роб, така и пътеводна светлина в живота на загубилият се патриот.

 Защото "Науката е слънце, което във душите грей!".