Събуждаш се едва изтръгнал се от ноктите на кошмара. Сърцето ти все още е стегнато от ужаса, изживян насън. Поглеждаш през прозореца и виждаш непрогледен мрак. Същият мрак изпълва кошмара, който те преследва от месеци. Отпускаш уморено глава върху възглавницата. Не искаш да заспиваш, защото ще се върнеш в онзи кошмар. Не искаш и да оставаш буден, защото и реалността не е по-различна.
Отправяш към тавана невиждащ поглед и си мислиш, че повече не можеш да продължаваш така. Притискан едновременно от две страни, принуден да се бориш с по-голяма тежест, отколкото можеш да понесеш. Животът ти минава, изтича сред тривиалността на ежедневието. И ти умираш. Малко по малко, ден след ден, без да осъзнаваш и без да се интересуваш, защото си имаш „други проблеми".
Будилникът те изтръгва от света на мислите ти. Отново поглеждаш навън. Първите слънчеви лъчи се прокрадват иззад хоризонта и носят надежда, че днес поне ще живееш.
Ставаш и се отправяш към банята. Пускаш студената вода и заставаш под леде ...