Само в сталинска Русия някому би могло да хрумне (Сталин, инспириран от руските националисти, 1945 г.), че едно заседание за представяне на уред за изследване на металните прахове като детектори на електромагнитни трептения поставя началото на радиото. Нищо по-невярно! Но нека се представят нещата, както те са в действителност. Не си и представям, че част от публиката в България, особено русофилската или старовоенната в областта на комуникациите, особено морските (сред която публика имам много приятели, дано останат такива и след тази статия) ще се съгласи с мен. Дори такъв уважаван професор като Веселин Димитров (радиожурналистика, създателят на „Хоризонт”, нека е лека съдбата му във Вечните полета на радиожурналистиката ) допуска някои грешки, когато пише за
Александър Попов (Alexander Popov)
Следващият текст е адаптиран от научна разработка на автора. В „Откровения” вече има съкратен публикуван текст по тази тема, може би от 2011 г. по спомен, не съм проверявал.
Този руски учен, професор, реално действащ инженер и изобретател е човекът, комуто у нас са посветени безчет страници в български и преводни (основно руски) книги, разказващи за радиото. За Русия той е безспорният изобретател на радиото. Много години е считан за такъв у нас. И в момента за много хора от по-старото поколение в България това е неоспоримо. Попов привлича със своите разбирания и с желанието за работа с млади хора, и с времето, което им отдава, обучавайки ги. И е симпатичен с това, че е бил на страната на своите студенти в безкрайно турбулентната за Русия 1905 г. Отначало преподава в Минния офицерски клас в Кронщадт, а по-късно в Електротехническия институт в С. Петербург, като професор по физика и негов първи изборен директор (ректор) – той е трети директор и първият цивилен такъв. Този институт съществува и днес, и това е „ЛЭТИ”. Той е ерудирана и образована личност. Познава отлично достиженията на своето време в области като електротехника, минно (торпедно) дело, физика. Използва много литература на френски и английски език и, разбира се, списание „The Electrician”. Създава приемници, безжични телеграфни станции, свои системи апарати за безжична телеграфия, които произвежда в малки серии в Кронщадт. Работи с френския учен и инженер-индустриалец Еужен Дюкрете и във Франция се изработват безжични апарати по негови схеми за целите на Русия. Има контакти с Маркони, Ричи (Риги), Бранли, вече споменатия Дюкрете. Познава отлично работите на Херц, Лодж, Тесла.
Преди да продължа се налага отклонение. В тази статия от книгата ще се изложат мисли и анализи на автора, които малко по-широко обхващат технически въпроси, свързани с приоритет и налагани през годините твърдения. Приоритетите са периферно във вниманието и целите на тази книга – това вече бе подчертавано дотук, ще се подчертава и по-нататък. В случая обаче се налага категорично. Направен е опит да се разгледат постиженията и схемите на Попов, но и да се открият манипулации, за които има много сериозни съмнения. Те обаче не са свързани в никакъв случай с действията на Попов. Напротив, той е сериозен и обективен учен и добър инженер. Дължат се се на неистовия стремеж на хора след него да се наложи единствено той като изобретател на радиото – единствен и първи. Очевидно са смесени истини, полуистини и неистини в продължение на годините с изучаване на делото на Попов. За съжаление има много политика във всичко това. Разбира се и национализъм, но последното се проявява във всяка страна и обособена нация и може да се счете като част от елементите на консолидиране на дадена нация. Следователно, дори и когато не сме съгласни, можем да считаме, че е нормално явление за хората по света. Затова от тази гледна точка излагането на руската позиция си е съвсем нормално. Но пък другите не сме длъжни да се съгласим без неоспорими доказателства.
Александър Попов безспорно е един от изобретателите на радиото. Но както и за другите дотук бе казано – един от многото. Това ще се покаже по-долу със схеми. Не е първият, не е и единственият, и не може да бъде така, ако се следва логиката на развитие на тези невероятни технологии – безжичните комуникации, основани на ефектите на електромагнитното поле – комуникации, с които вече сме толкова свикнали, че ги приемаме едва ли не за вечно съществували. Тук ще се поспори малко с тезата, според която само Попов, и никой друг, е „откривател” и изобретател на радиото. Ще бъдат цитирани няколко примера по-долу и изложени технически аргументи, които трябва да са ясни, когато се пише за началата на радиото. Естествено е в Русия да считат за първооткривател руснак и неистово да защищават тази теза, макар това да е доста трудно защитимо при обективен технически поглед. А и в Русия не винаги и не всички са или са били на това мнение. Но малко странно е най-яростните апологети на тази поддръжка да са и в България. В четвърта глава ще бъдат разгледани някои несъстоятелни тези в този аспект, свързани с българската литература. Същевременно в долното изложение ще бъде направен опит да се добави малко парченце към океана от литература, посветена и разказваща за реалните постижения на Александър Попов, без които световната радиоистория би била съвсем друга. В световен мащаб, извън Русия, литературата не е чак толкова много, но доколкото авторът е запознат, не е и малко. А с усилията на най-известната интернет търсачка вече имаме много книги в електронен формат, които доскоро не бяха общодостъпни. Попов категорично изисква нашето внимание със своите системи и схеми за безжична телеграфия. А в тази книга истината се крие в схемите. Независимо, че не можем да се съгласим с тезата, че Попов е „първи и единствен” при изобретяването на радиото, неговите опити и постижения са от изключителна важност при развитието на тази зараждаща се тогава технология.
В книжката „Александър Степанович Попов”[1] на Г. Головин (превод от руски), издание 1946 г. на стр.39, 40 се цитира писмо на Попов, написано от него по случай обвиненията на руската преса, че не е действал достатъчно активно при лансирането на своите апаратури. Този цитат е следният[2]: “В заключение несколько слов по поводу «открытия» Маркони. Заслуга открытия явлений, послуживших Маркони, принадлежит Герцу и Бранли. Затем идет целый ряд приложений, начатых Минчиным, Доджем и многими после них, в том числе и мною, а Маркони первый имел смелость стать на практическую почву и достиг в своих опытах больших расстояний усовершенствованием действующих приборов и усилением энергии источников электрических колебаний.” (Заслугата за откриването на явленията, които послужиха на Маркони, принадлежи на Херц и Бранли. След това идват цяла редица приложения, започнати от Минчин[3], Лодж и други, в това число от мене, а Маркони пръв има смелостта да застане на практическа почва и достигна в опитите си големи разстояния чрез усъвършенстване на приборите и чрез увеличение енергията на източниците на електрически колебания”). Оригиналът е даден и в една статия на И. Морозов[4], но неизвестно защо там е съкратен: „«Заслуга открытия явлений, послуживших Маркони, принадлежит Герцу и Бранли, затем идет целый ряд приложений, начатых Минчиным, Лоджем и многими после них, в том числе и мною, а Маркони первый имел смелость стать на практическую почву и достиг в свои опытах больших расстояний усовершенствованием действующих приборов».Тук липсва много важната последна част на това изречение – „...и чрез увеличение енергията на източниците на електрически колебания”
Това изречение на Попов е известно, но много малко използвано и още по-малко анализирано. То просто показва, че той е наясно с всички, които са в основата на създаването на радиотo преди него. Нещо повече, той очевидно цитира имена на учени, чиито технически работи са му добре познати. И следователно е наясно, че е само един от плеядата умни люде работили при създаването на безжичната телеграфия (радиото) и че в никакъв случай не е първи.
Важно е, че Попов още тогава вижда, това което е съществено – неистовия стремеж на Маркони към практическото утвърждаване на системата за радиотелеграфия с „електрически вълни” и предприемането на адекватни действия за това. Интересно е и споменаването на Лодж – без изобретенията и лекциите на последния не биха били възможни работите нито на Попов, нито на Маркони. А също и думите „...и други, в това число от мене....”. За неговите заслуги е напълно ясно от всичко написано, казано, дискутирано, от много спорове и книги. Макар и без претенции, ще бъде направен опит да се каже още малко тук, тъй като този учен и изобретател заслужава да се пише за него, но истината, а не легенди. В това „и други” се крият още имена. Като читател на “The Electrician”, той просто няма как да не е наясно с работите на Бозе. Очевидно е изцяло запознат с работите на Тесла. В източника [[5] - за съжаление вече с парола – б.м., С.Д.] е даден следният текст: “Alexander Popov, radio pioneer, in front of the Congress of Russian Electrical Engineers in 1900: "the emission and reception of signals by Marconi by means of electric oscillations is nothing new. In America, the famous engineer Nikola Tesla carried the same experiments in 1893”. (Александър Попов, един от изобретателите на радиото, пред конгреса на руските електрически инженери в 1900 г.: “излъчването и приемането на сигнали от Маркони посредством електрически трептения не е нищо ново. В Америка известният инженер Никола Тесла изпълни същите експерименти през 1893 г.”). Освен, че очевидно е запознат с работите на Тесла, с това изказване Попов ясно изразява, че има експерименти на друг учен и инженер преди тези на Маркони, допринесли съществено за създаване на радиото и че този инженер е Никола Тесла. Това изявление е много интересно и по отношение на работите на самия Попов. Чрез него той косвено дава приоритет на Тесла в тази област пред своите изследвания. Всъщност това е истината, а Попов е човек на науката, следователно и на коректността, даже и тя да не е в негова полза.
Твърде любопитна и поучителна е една компилативна статия в руско електронно списание, препечатана от американски източник. Тя е основана на много сериозни източници, цитирани в края. Списанието е „Antentop – 01 – 2003, #2”[6]. Там се разказват две интересни истории. На стр. 82 е казано: „It is also important to note that Popov himself never claimed that title (“Inventor” of wireless telegraphy – б.м., С.Д.). In 1908! D. Sokoltsov, an instructor at the Military Electrotechnical School, called the popular Russian version of the invention of wireless (by Popov) an “old patriotic tale”. (Важно е също да се отбележи,че самият Попов никога не е претендирал за тази титла („Откривател” (или изобретател) на безжичната телеграфия” – б.м., С.Д.). През 1908 г.! Д. Соколцов[7], преподавател във Военното електротехническо училище, нарича популярната руска версия за изобретяване на “безжичното” (от Попов) една „стара патриотична приказка”. Като източник на това сведение е една книга. Тя е с автор И. Бренев и е озаглавена „Началата на радиото в Русия”, Издадена в Москва през 1970 г. (Цитирана е като: „I. Brenev, The Beginings of Radio in Russia, Moskow, 1970, p.128 (in Russian) – б.м., С.Д.)[8]. На стр. 83 на “Antentop” е другата история: „Everyone in the U.S.S.R. writing or speaking on the history of wireless was expected to adhere to the official version of “history”. Any deviation from it were dangerous in the Soviet era. Thus, when Matvey Bronstein (1906 – 1938), a young Leningrad scientist and science writer, refused to “correct” his brochure entitled “The Inventors of Wireless Telegraphy”, he was asking for serious trouble. Even the title of his work ran counter to the official version, i.e., the single-handed invention of wireless by Popov. Eventually, Bronstein’s book ready for publication and Bronstein himself were destroyed (he was shot down in the basement of a Leningrad prison)”. (В СССР от всеки пишещ или говорещ върху историята на безжичното се очакваше да се придържа към официалната версия на „историята”. Всяко отклонение от това беше опасно в съветската ера. Така, когато Матвей Бронщейн (1906 – 1938), млад учен и автор на научни трудове от Ленинград отказа да коригира своята брошура, наречена „Изобретателите на безжичната телеграфия”, той беше подложен на сериозни гонения. Даже заглавието на неговата работа се разминаваше с официалната версия, т.е. че безжичната телеграфия е изобретена първо, единствено и само от Попов. Като следствие, работата на Бронщейн, готова за публикация, и самият Бронщейн бяха унищожени (той беше разстрелян в подземията на един ленинградски затвор). Свидетелството е от литература [41] в горната статия – G. Gorelik and V. Frenkel, Matvey Petroviсh Bronstein, Moskow, 1990 (in Russian).
Едва ли бихме могли да си представим покрусата и ужаса, които биха обзели Попов, ако би могъл да научи как е използвано неговото име и творчество. Този благороден и либерален учен си отива съвсем рано от нашия свят, само на 46 години, в резултат на мозъчен инсулт, вероятно подложен на психически натиск и тормоз, може би защото отказва да разреши репресии върху разбунтувалите се студенти в института, на който той е ректор през 1905 г. и е заплашван сериозно от тогавашните управляващи. Той може би щеше да има много по-голямо влияние в областта на безжичните комуникации, ако бе живял по-дълго.
Съществува и друг прелюбопитен източник с една статия за Попов от 1953 г.
Това е „Морскiя записки” с подзаглавие „The Naval Records”, Vol. XI, No. 3, 1953. В статията „Alexandre S. Popov – Russia’s Radio Inventor”, стр. 24 – 26, авторът A. Tarsaidze разказва за друга статия, публикувана в италианското списание „Le Giornale d’Italia” от 1952 г. Тъй като статията, за която разказва Тарсаидзе, представлява голям интерес, независимо от ограниченото място, показвам снимки на части от заглавната страница и съдържанието на списанието, респ. стр. 24 и стр. 25 от работата на Tarsaidze[9]:
Преводът на стр. 24 и частта от 25 гласи: „А. Тарсаидзе: Александър С. Попов – руският изобретател на радиото; С голям интерес прочетох една неподписана и недатирана статия, преведена от брой 641 от 1952 г. на “Le Giornale D’Italia”, която се появи в “United States Naval Institute Proceedings”, том 79, януари 1953, стр. 108.
Таблица Попов 1 - тази таблица не се публикува тук.
Тази статия, вероятно написана от италиански морски офицер, служил на крайцера „Карло Алберто”, когато е посетил Кронщадт на 12 юли 1902 г. в рамките на държавно посещение на италианския крал Виктор Емануил III, се опитва да отрече повтарящите се съветски настоявания за заслугата на професора от предсъветска Русия А. С. Попов като „първи изобретател на безжичната телеграфия”.
Таблица Попов 2- тази таблица не се публикува тук.
За да подкрепи своето твърдение, че първият изобретател е бил Гулиелмо Маркони, а не руският професор Попов, анонимният автор цитира изявление на А.С. Попов, който „едва стъпил на палубата (на „Карло Алберто”) произнесе на френски ясно и силно..., че „Аз трябва да изразя уважението си към бащата на безжичната телеграфия, Синьор Маркони”. Авторът цитира също разговора, който се е състоял: „Аз (Попов) никога не съм правил експерименти с излъчване на електрически вълни за безжична телеграфия. Това направих едва след публикацията в научната преса (през 1897 г.) на Вашето (на Маркони) велико откритие, на което вие сте бащата”. Отговорът на Маркони, както е цитиран в статията на италианеца е бил: „Вие, ( Попов) в областта на радиото, както професор Риги (или Ричи) (който е консултирал Маркони – но последното не е точно и ще бъде изяснено по-долу – б.м., С.Д.), както професор (Сър Оливър) Лодж в Англия, докоснахте вратата в изобретяването на безжичната телеграфия. Аз имах щастието да отворя вратата.”
В името на справедливостта към паметта на Попов (той умира на 46 години през 1906 година (нов стил, б.м.,С. Д.) трябва да се подчертае фактът, че той никога не е претендирал да е „баща на безжичната телеграфия”. Това би могло да се потвърди от голямото количество статии по време на неговия живот и след това (преди Съветската революция от 1917 г.), включително неговите две биографии, които са в „Руската енциклопедия” на Брокхаус-Ефрон (виж статията „А. С. Попов”, том 48, стр. 558, С. Петербург, 1898 г.; статията „Телеграфия”, том 64, стр. 789, С. Петербург, 1901 г. ; също статиите върху Маркони в същата енциклопедия, допълнителен том II, стр. 142, С. Петербург, 1906 г.). Както и да е, важно е да се отбележи какви точно са били претенциите на Попов в дните на Стара Русия, когато съветската пропаганда беше непознат фактор. Първата статия от енциклопедията (през 1898 г.) казва, че Попов публикува през 1896 г, работа, отнасяща се до „апарат за приемане и регистриране на електрически вълни”, който като резултат, „добавя енциклопедията” (т.е това е тълкуване и добавка на авторите на енциклопедията, но не и научна претенция на Попов – б.м., С.Д.), разреши на Попов да достигне до телеграфия с електромагнитни вълни без жици. Апаратът, построен по-късно за същата цел от Г. Маркони в Англия, в основата си беше същият като на Попов...”.
Статията, публикувана в изданието през 1901 г. е даже по-категорична, дискутирайки пионерските работи на Бранли през 1891 г. в полето на електромагнитните вълни, авторът заявява „тези „независими” (подчертано от мен – Tarsaidze) един от друг господа, Лодж, Попов и Маркони използваха своето изобретение за целите на безжичната телеграфия. Лодж описа своите експерименти през 1897 г, независимо че ги беше показал няколко години по-рано. А. С. Попов показа своя апарат и експерименти на априлското (стар стил – б.м., С.Д.) заседание на Физико – химическото общество (дружество) през 1895 г., когато едно съобщение беше изпратено от една сграда до друга на разстояние 600 м. Съобщението гласеше „Heinrich Hertz” (последното очевидно не е вярно, виж. по-долу – б.м., С.Д.). Първата информация относно експеримента на Маркони в Лондон стана известна през 1896 г.”. Това е краят на цитата от статията на Тарсаидзе. Интересно е, че самият Тарсаидзе остава в много двусмислена позиция – от една страна той не симпатизира на властта в Русия, включително използването на наследството на Попов за политически цели, от друга страна не взема категорично страна и не изказва категорично мнение по представената от него статия на италианския офицер, в която има твърде категорични цитати от изказвания на Попов, но те не са потвърдени от никакъв друг източник и някои думи изглеждат твърде пресилени, за да са излезли от устата на Попов. Много е съмнително според мен (С.Д.) той „едва стъпил на палубата” да отправя славословия към Маркони. И все пак не е напълно известно какво точно е станало там. След това важно отклонение, което беше необходимо, тъй като посоченият документ не е особено известен (а считам, че в България беше съвсем неизвестен до този момент и това официално се публикува в „Откровениия” за първи път в България сега – б.м., С.Д. ) ще се разгледат техническите решения.
Има руски източник[10] със схемата, за която се твърди, че е била показана на заседанието от 7 май, 1895 г. За съжаление този източник в действителност е цитат, а не факсимилно възпроизвеждане на оригинала. Всъщност оригиналът на статията (доклада) в цитирания “Журнал” не е наличен в общодостъпна форма никъде. Въпреки това може да се предполага, че фиг. 2 в тази статия (доклад) е оригиналната схема на приемника на Попов. Но тази статия е от 1896 г., а схема от май или по-късно през 1895, не е известно да е показвана някъде и дали изобщо съществува в Доклада от 7 май, 1895 г.. Т.е. първата известна схема на Попов е от времето, от когато е и първата заявка на Маркони за патент[11]. Със съществената разлика, че Маркони представя цялостна отработена технологично система за безжична комуникация, а при Попов това е “прибор” за изучаване на свойствата на металните прахове при взаимодействие с “електрически лъчи” и за регистрация на мълнии и атмосферни електростатични смущения. Макар в статията от 1896 г, за която се твърди, че е пряк резултат на Доклада от 7 май, 1895 г. да е спомената евентуална възможност за безжична комуникация, такава на практика Попов не е осъществил успешно до края на 1897 г., както ще се види по-долу. Има една интересна скица обаче. Тя е в източника www.radiomarconi.com/marconi/popovmarconi.html. Схемите, които най-добре показват какво е направено в области като електротехника, радиоелектроника, комуникации винаги са били дефицит в повечето статии от и за Попов и едва в последно време има по-широкодостъпен източник в това отношение – по-горе цитираният сайт http://rybkin.h16.ru/. Обикновено се цитира една негова много известна работа, със собственоръчно начертана схема в списание „The Electrician”. Но тя е от декември 1897 г. Известното заседание на Руското физико-химическо дружество от 7 май 1895, се цитира като място за първото официално обявяване на устройство за безжично приемане на сигнали, дължащи се на радиовълни (електрически вибрации). Сега, разбира се основно в руската литература, много често се казва, че е това бил „първият радиоприемник”. Текстът под показаната скица в цитирания по-горе източник гласи: “Скица на първия апарат за приемане и записване на електрически трептения на Александър Степанович Попов”. Там има и бележка, че тази скица е била начертана в писмо, изпратено до Ф. Капустин (физик, близък на семейството на Попов – б.м., С.Д.). Тук скицата е показана на фиг. 27, вляво (и както всички останали схеми в книгата, е преначератана от автора – б.м., С.Д.). Възможно е тази скица да е била показана на Заседанието от 7 май, 1895 г., но докато няма достъпно факсимилно копие на Доклада от това заседание, публикуван в Журнала на Руското физико-химическо дружество, в частта отнасяща се до демонстрациите, обясненията и заключенията на Попов, нищо не е сигурно.
За да се положи по-солидна база и обхване по-обширен материал за дискусия, на една от фигурите, която тук е пропусната защото това е адаптация за по-голяма аудитория, е показана снимка на писмо на Попов до френския изобретател, инженер и индустриалец Еужен Дюкрете от 1898 г. Двете скици – тази от споменатото заседание, и тази до Дюкрете, доста си приличат. А това вероятно означава, че Попов най-често по този начин е представял своите работи в началния период на своята дейност, като разбира се това е предположение. И така, най-напред ще се отбележи фактът, че може би съвсем в началото истинска схема няма, а вероятно е само показаната скица. Докладът и демонстрациите на заседанието на 7 май 1895 г. вероятно са свързани пряко с дискутираната скица, а вече през 1896 г. има начертана и подробно обяснена схема. Тъй като не можах да открия дали факта за схемата е дикутиран някога и някъде в тук развития аспект, а именно какъв точно и дали изобщо има чертеж в Доклада на Попов за резултатите от заседанието на 7 май, 1895 г. в “Журнала”, който считам от съществено значение, съм на мнение, че този въпрос трябва да се изясни. Засега, според мен, той остава съвсем неясен. Надявам се други автори да успеят да го изяснят. Но на тези демонстрации не става въпрос за безжична телеграфия. Периферно, в края, е вметнато, че уредът би могъл да се ползва за сигнализация на разстояние „при помощи быстрых электрических колебаний” (с помощта на бързи електрически трептения). Само че за последното Крукс вече е говорил и публикувал бележката, с която бе започната тази книга, още през 1892 г. Известно е, че темата на този доклад и представянето на Попов на 7 май 1895 е "Об отношении металлических порошков к электрическим колебаниям" (За отношението на металическите прахове към електрическите трептения)[12]. С други думи акцентът е върху компонентите за детектиране на електромагнитни излъчвания, по-специално, върху праховете от различни метали, използвани в такива детектори. Нещо, което и Бранли, и Лодж, и други, са направили доста преди Попов. А Бозе е изследвал изключително професионално и с точна научна методика и инструментариум, както вече бе показано по-горе. Останалото е уред, който служи за тази демонстрация и той е основан на опитите на Лодж от 1894 г.. От скицата не може да се направи еднозначно заключение, че изобретателят е демонстрирал нещо съществено различно от познатото, тъй като не могат да се видят връзките между компонентите.
От друга страна всички компоненти на този вид приемник, както са показани, са вече демонстрирани и описани от Лодж. Очевидно тази скица не е достатъчна, за да се прецени в пълнота първоначалната работа на Попов. Защото дори и да не е предназначена за комуникация, а в случая тя очевидно не е, ако може да се ползва и за такива цели, трябва да бъде отчетен този факт. Също както бе отчетен при Лодж. Всъщност в превода, който Попов предоставя на “The Electrician” през декември 1897 г., той също отбелязва, че неговият уред би могъл в бъдеще да се ползва за безжична телеграфия. Истина е, че има някои запазени приемници в С. Петербург. Не е известно дали сред тях има точно такъв, какъвто е бил показан на заседанието от 7 май, най-вероятно – не. В един от руските музеи има модел на приемника. Коректността обаче категорично изисква да се каже, че този модел е изработен много по-късно. Той повтаря съществуващо устройство – експонат на Централния свързочен музей „А.С.Попов” в С. Петербург, много често представяно като първия приемник на учения (всъщност в източника “Сергеев, Дмитрий, “Первый музей Кронштадта”, 20 апрель, 2006 // http://rybkin.h16.ru/muskron.htm” (07.06.2017) се твърди, че първия приемник на Попов “оказался в Музее артиллерии Ленинграда”). Из за двете твърдения обаче едва ли може да се докаже документално, че на едното или другото място се намира едно от най-първите устройства, или дори първото устройство на Попов и че то е показано на 7 май, 1895 г., независимо, че на това се настоява твърде често.
Независимо от горните неясноти, ако се предположи, че това наистина е модел на първия приемник на Попов, могат да се установят интересни неща при внимателно разглеждане. На снимката, на заден план, се вижда реле и в действителност в модела то съществува, зад вертикалната дървена преграда. Показан е кохерер (вид детектор на електромагнитни трепетения (на радиовълни) и звънец. Тук няма различия от направеното от Лодж – последният също е използвал кохерер и звънец за декохериране (за възстановяване на състояниието на детектора след приемане на вълната). Разликата е, може би, че Попов включва звънеца във веригата на кохерера с възможност той да декохерира, веднага след пристигането на вълната, като за целта използва и междинно реле (елетромагнитен превключвател). Не може да се твърди със сигурност, че го е направил първи, тъй като вече се каза, че и Лодж, и Маркони също имат своите аргументи в това отношение, но даже и да е така, това значи една усъвършенствана схема на Лодж. Е, заради подобряване на опитите на Лодж, което обаче от техническа гледна точка също е спорно, да бъде обявен само Попов за автентичния и единствения изобретател на радиото е много, много пресилено. Още повече, че тук става въпрос единствено за въвеждане на начин за автоматично декохериране, зависещо от приетия сигнал, но това не е съществено при работа на приемниците за приемане на сигнали, дължащи се на електромагнитна вълна – има и други варианти, като този на Лодж с независимото декохериране, които в много случаи са по-добри от декохерирането на Попов. Дали Попов е приложил схемата на показания на снимката модел в първите си приемници? Няма категорични доказателства. По-скоро, ако се съди по темата на неговия доклад, представен на 7 май, 1895 пред Руското физико-химическо общество, използваният уред е бил важен, но като спомагателно средство, за да се демонстрират „... отношении металлических порошков к электрическим колебаниям”. А на тези основания да се говори за комуникация, за създаване на радиото само от един учен, за „неотменим” приоритет е доста странно. За кой ли път тук ще се каже, че приоритетите са доста маловажно нещо, но за да се изяснят техническите подробности, се налага, макар и с нежелание, да бъдат засягани в книга като тази. Попов безспорно е един от изобретателите на радиото в неговата рудиментарна форма, каквито са посочените дотук, каквито са и тези, коментирани по-долу. Ако внимателно се разгледа горната снимка (пропусната в тази адаптирана статия) става ясно, че има проводници, навити във вид на въздушни бобини, които биха могли да изпълняват в някаква много ограничена степен ролята на дросели (намотки, спиращи едни токове и пропускащи други), но твърде неефикасни и съвсем липсват искрогасящи устройства. Няма друг регистратор на приетите сигнали, дължащи се на високочестотното електромагнитно поле, освен звънеца, поне в най-ранния вариант. Използвано е едно и също устройство за декохериране и за регистриране, което не е съвсем добро решение. Това са много съществени отлики от схемата на Маркони. Приемникът на последния е по-съвършен и реално използваем за комуникации именно благодарение на тези нововъведения. А иначе и двамата ползват за основа схемата, а тя, макар и неначертана, съвсем ясно е обяснена в списание “NATURE”, от опитите на Лодж в Оксфорд през 1894 г. (виж частта за Лодж в тази книга), която са познавали отлично. И антените на Тесла (дори може да се каже – тези на Долбиър и Лумис, но за това по-късно). Вече бяха изяснени подробностите от схемата на Маркони в неговия първи патент. Тук те ще бъдат съотнесени към разглежданата схема на Попов, за която с горните уговорки се приема, че е използвана в неговите първите приемници. Както съвсем правилно и технически арументирано отбелязва Л. Н. Никольский[13] в статията „Кто „изобрел” радио?”[14] изобщо не е вярна тезата на някои руски изследователи, че в работата на Маркони има само несъществени и второстепенни отлики в сравнение с тази на Попов. По същество Никольский се спира на изяснените по-горе и в тази книга важни схемни, технологични и конструктивни разлики между двете схеми. Ще бъдат отбелязани още веднаж – в схемата на Попов липсват искрогасящи устройства и истински дросели (поне в първата му схема, за която може да се съди само по показаната по-горе скица, (тази скица не е публикувана в тук адаптираната статия – б.м., С.Д.). Не са взети много мерки за защита от искренето в контактите, с изключение на защитата на кохерера с несъвършените дросели. Кохерерът е във формата и конструкцията, известна от Лодж. Но пък трябва да се отчете, че наистина Попов е направил твърде много за изследване на различните метали и метални прахове в работата на кохерерите. И по този начин е допринесъл за тяхното подобряване. Но не толкова, колкото Бозе, тъй като няма такива подробни записи и публикации на изследвания, както при последния. Освен това, трябва да се добави нещо важно. Да се твърди, че Попов първи е използвал антена при приемане на сигнали, дължащи се на електромагнитни вълни е абсолютна техническа грешка. Нещо повече, това може да е и техническа неграмотност или умишлено изкривяване на истината. Този въпрос е засегнат и в четвърта глава, зашото това неправилно твърдение е много разпространено в нашата (българската техническа и технико-историческа – б.м., С.Д.) литература. По-горе бе показано, че всъщност първи Херц е използвал хоризонталния дипол и рамковата (магнитна) антена. Тесла създава вертикалните приемна и предавателна антена. Първи ползва заземяване за предавателя и приемника. Това става много преди решенията на Попов, който като сериозен учен добре е познавал решенията и на двамата, а като инженер е съвсем нормално да се възползва от това в своя приемник. Точно както е сторил и Маркони.
Горното разглеждане изобщо няма за цел да доказва, че Попов не е от първите изобретатели на безжичния телеграф. Подобен опит очевидно би бил свързан с непознаване на работите му и изкривяване на истината. Но, както всички останали, и той е само един от многото изобретатели на радиото, а не изобретателят на радиото. Очевидно с много големи заслуги в това отношение са Лодж, Бранли, Тесла, Браун и дори Маркони – нещо, което е било много добре известно на съвременниците му, особено извън Русия. Тук бе обърнато малко повече внимание, може би излишно, на сравнение на работата му с тази Маркони. Това е така, защото много често, и твърде елементарно, се поставя въпросът „Маркони или Попов – кой е изобретателят?”. Ами нито един от двамата, ако трябва да се отговори в стила на такива въпроси. Понякога, пак в същия стил, се отговаря – и двамата. А останалите – Херц, Тесла, Бозе, Лодж, Браун, Бранли, и още – Ричи, Долбиър, Стоун, Слаби, другите? Нима те са по-малко важни, нима без тях щеше да съществува безжичния телеграф, т.е. радиото в най-началния му вариант, нима изобщо може да се мисли, че тези несъвършени схеми, предложени от тях двамата въз основа на опитите на Лодж, имат някакви особени технически достойнства. Не нямат, и те реално се ползват не повече от година – две, максимум – три. Разбира се, развитието на тези схеми в усъвършенствани варианти и съответните апарати са в практиката до около 1912 година, а в някои апаратури и до много по-късни времена. Значението и на двете схеми е само едно – показват, че е възможно по-голямо разстояние на предаване, респ. приемане на сигнали, дължащи се на електромагнитна вълна. Известно е, че фактически истинското начало на реалния безжичен телеграф, на радиото, започва с резонансните схеми. А там най-напред са Тесла, след това Лодж, Браун и Стоун. Важно е и това, че предложенията на Маркони и Попов са далеч по-несъвършени в схемно отношение от решенията на Тесла от 1891-1893 г.
Най-известната схема на изобретението на Попов е показана едва през 1897 г.. Това е първата международно известна публикувана схема. Кое ми дава основание да твърдя така уверено, че е първата схема (не скица). Ами това, че във всички източници, включително руски, тя най-често се посочва като схема на приемника на Попов (разбира се и схемата от 1896 г., но тя не е била широкодостъпна по онова време, ако изобщо е била начертана в този вид в оригинала, нещо което не сме виждали в достъпно факсимилно копие все още – и няма да го видим, защото такава схема просто няма, ако имаше досега руските историци на техниката да са направили фурор с тази схема, ама няма...), демонстриран на 7 май, 1895 г. Но вече многократно се подчерта, че схема от 7 май я няма никъде публикувана в достъпен вид. Ако такава имаше, поне в руските сайтове тя щеше да е достъпна. Точно тук е най-голямата слабост на някои изследователи, стремящи се да докажат на всяка цена, че „Попов е първи. Той създаде радиото. Другите само го усъвършенстваха, а може би и го откраднаха”! И сега може уверено да се каже, че това са доста преувеличени неща от гледна точка на техниката. А ако трябва изразът да е по-точен, както във всички части на тази книга, – това са просто технически неистини. Защото тази схема е публикувана едва на 10 декември, 1897 г. от сп. “The Electrician” – в резултат на писмо на Попов. Но фактът, че тази схема и обясненията са публикувани и стават международни известни през декември 1897 г., след схемите на Маркони, съществува и той не може да бъде пренебрегван. Ако трябва да се следва техническата логика.
По-важно от всички тези съображения, факти и размишления е, че дотогава вече са решени основните проблеми във възможностите за предаване и приемане на сигнали (в съвременен технически смисъл), дължащи се на електромагнитното поле с високи честоти. И тези проблеми са решени от Херц, Тесла, Лодж и Бранли, а не от Попов и Маркони. Последните двама, а също и Бозе, добавят конструктивни решения и допълнителни изследвания към тези на горните учени и инженери. Следва коментар по схемата, показана в „ Electrician”(най-авторитетното научно списание в света в тази област тогава).
Действието и описанието на схемата са очевидни. След намаляване на съпротивлението на кохерера, дължащо се на облъчване с достатъчно интензивно електромагнитно поле, релето се задейства и чрез нормално отворения си контакт подава напрежение към звънеца. Последният получава захранването чрез своя нормално затворен контакт. Електромагнитът се задейства и се реализират три полезни ефекта: звукова индикация, чрез камбанката на звънеца; декохериране чрез чукчето, което служи и за удар по камбанката, и за удар по кохерера; прекъсване на тока във веригата на звънеца. При липса на нова електромагнитна вълна звукът прекъсва и схемата остава в изходно положение. При наличие на електромагнитна вълна звънецът звучи постоянно, с накъсване (В този адаптиран вариант схемата не се публикува – б.м., С.Д.)
Интересното на тази схема е по-скоро в описанието, което дава Попов. Затова ще се цитират части от него. Той изрично подчертава, че е превел някои моменти от своя доклад в броя от януари 1896 г. на „Журнал на Руското физико-химическо общество”. А също, че е „комуникирал” (съобщил) съдържанието на статията на сбирка на физическата секция на същото общество през април (стар стил) 1895 г. Заглавието на писмото до редактора е: “AN APPLICATION OF THE COHERER” (Едно приложение на кохерера).
А части от текста, които е превел Попов и са публикувани в английското списание гласят: “Repeating of some of O. Lodges’s experiments with coherer, I constructed an apparatus very usefull for the demonstration of the properties of the Hertzian electromagnetic waves and rays in a large lecture-room also fit for registering atmospheric electric disturbances….On using sensitive relay in the circuit with the coherer tube, and an ordinary electric bell in a collateral line for sound signal for and as an automatic tapper for the coherer, I receive an apparatus which exactly answers every electric wave by a short ring and rhythmical strokes, if electric vibrations be excited continuously …
…On connecting in parallel with the bell an electromagnetic recorder, tracing a straight line along the paper band, which is moved by a 12-hour time cylinder of Richard Brothers, I obtain an instrument registering by a cross line on the moving band every electric wave that reaches the coherer from across the atmosphere. …Such an apparatus was placed in a room at the Meteorological Observatory of the Forest Institution in St. Peresburg in July, 1895. One of the electrodes of the coherer was connected by an insulated wire with an ordinary lightning conductor,….the other electrode of the tube-coherer being connected with the ground. An ordinary lightning guard protected the apparatus during powerful discharges…
In conclusion, I can express my hope that my apparatus will be applied for signaling on great distances by electric vibrations of high frequencies, as soon as there will be invented a more powerful generator of such vibrations…” (Повтаряйки някои от експериментите на О. Лодж с кохерера, аз конструирах апарат, много полезен при демонстрацията на особеностите на Херцовите електромагнитни вълни и лъчи в голяма лекционна зала, подходящ също за регистрация на атмосферните електрически смущения... Използвайки чувствително реле във веригата на кохерера и обикновен електрически звънец в прилежащата (същата) верига за звуков сигнал и като автоматично чукче за кохерера, аз получих един апарат, който точно отговаря на всяка електрическа вълна чрез късо позвъняване и чрез ритмични почуквания, ако електрическите трептения бъдат възбуждани непрекъснато....
...При свързане на електромагнитно записващо устройство паралелно на звънеца, което чертае права линия по дължината на хартиена лента, която се привежда в движение от 12-часов часовников механизъм на „Братя Ришар” (фр. – б.м.,С.Д.), аз получих инструмент, регистриращ чрез напречна линия върху движещата се лента всяка електрическа вълна от атмосферата, която достига кохерера... Един такъв апарат беше поставен в стая в Метеорологичната обсерватория в Института за гората в С. Петерсбург през юли 1895. Един от електродите на кохерера беше свързан с изолирана жица с проводника на обикновен мълниеотвод…другият електрод на тръбата-кохерер беше свързан със земята. Обикновен мълниен предпазител (вероятно има предвид разрядник – б.м., С.Д.) защищаваше апарата по време на мощни разреждания….
В заключение, аз мога да изразя надеждата си, че моят апарат ще бъде прилаган за сигнализация на големи разстояния чрез електрически вибрации с високи честоти, веднага щом бъде изобретен по-мощен генератор на такива вибрации (трептения)…”
След тези думи, за които той пише, че са съкратен превод на фрази от неговата статия (доклад) от 1896 г, има едно също интересно последно изречение и подпис с дата:
„From the foregoing remarks may be inferred that the arrangement of Marconi’s receiver is a reproduction of my lightninig recorder… A. Popoff
Torpedo School, Cronstadt, Russia, Nov. 26,1897.” (От горните бележки може да се заключи, че схемата на приемника на Маркони е репродукция на моя записвач на мълнии…A. Попов. (В началото не е употребяван терминът „грозоотметчик”, който е създаден не от Попов, а от един професор по метеорология - Д.А.Лачинов [15] – б.м., С.Д.)
Ето на този текст и на схемата от фигурата (не е показана в този адаптиран вариант – б.м., С.Д.), се основават много изследвания, доказателства и най-вече аргументи на тези, които настояват, че създателят, изобретателят, даже „откривателят” на радиото е Попов. Не бива да се забравя, много важно, че това е публикация от 1897 г. Разбира се, в тези изследвания винаги се споменава и предаването чрез морзови знаци на думите „Хайнрих Херц” или „Heinrich Hertz” през март 1896 г. на разстояние от няколко стотици метра. За последното обаче няма никакви писмени доказателства. Тези твърдения се основават на спомени от много по-късни времена[16]. Ненапразно в едни спомени думите са на немски с оригиналното име на Херц, а в други – на руски с транскрипция на кирилица. Огромна разлика има между двете при излъчване на морз – основно поради много различния правопис. Това означава, че ако хората знаят морзовата азбука добре, биха се получили еднакви спомени. А ако не я знаят, тогава за какви свидетелства става въпрос? Различието показва препредаване, разказване и т.н. С други думи тези твърдения са крайно ненадежден източник. Нещо повече – те вероятно не са истина. Има такова предаване на думата „Херц”, но чак през декември 1897 г.[17].
Съществуват интересни особености в текста на Попов. На първо място заглавието се отнася за приложение на кохерера, а не за създаване на апаратура за безжично телеграфиране или сигнализация. Изрично е посочено, че е конструиран апарат за демонстрация на Херцовите вълни в лекционна зала, който дава възможност и за регистрация на атмосферни разряди. Тук също не е посочено използване в система за безжична връзка. Прави впечатление, че вместо това в този текст доста място е отделено именно на възможностите за използване на уреда като регистратор на такива атмосферни смущения. И това си има обяснение – за него малко по-долу. Чак в края, той завършва с надежда, че неговият апарат ще може да се ползва за сигнализация на големи разстояния чрез електрически вибрации на високи честоти. Това изявление пък се счита от някои за неопровержимо доказателство за приоритета на Попов в „изобретяването на радиото”. Само че този текст не е точно преведен в много статии по въпроса. Оригиналът гласи: „В заключение могу выразить надежду, что мой прибор, при дальнейшем усовершенствовании его может быть применен к передаче сигналов на расстояния при помощи быстрых электрических колебаний, как только будет найден источник таких колебаний, обладающий достаточной энергией" (В заключение мога да изразя надежда, че моят уред, при по-нататъшното му усъвършенстване, може да бъде използван за предаване на сигнали на разстояние при помощта на бързи електрически трептения, веднага щом бъде намерен източник на такива трептения, притежаващ достатъчна енергия).
От този текст ясно се вижда, че само при по-нататъшно усъвършенстване има надежда уредът да се ползва за „предаване” на сигнали с електрически вълни. Това означава, че той не е пригоден за подобна работа в момента. И следователно не може да се говори за никакви връзки с уреда, в състоянието, в което е в момента на представянето. Употребена е думата „предаване”, а не приемане, въпреки че се разглежда вид приемник. В много текстове това се приема като неволна грешка и се заменя с „приемане”, както е направено в цитираната по-горе статия на Никольский. Не мисля така. Просто тогава предаването и приемането на информация не е приоритет на Попов. Той не е работил по такъв въпрос изобщо (и това е видно от заглавието на неговата работа). Тази евентуална възможност е спомената периферно. Все пак той чете „The Electrician” и безспорно е бил запознат с изказването на Крукс от 1892, което може би му е дало основание да спомене възможността за комуникация, като под „предаване” вероятно разбира целия процес на комуникация, но си дава ясна сметка, че с представения от него уред това не е възможно. А „при дальнейшем усовершенствовании его” може да бъде използван. Той не е прецизен в изказванията и бележките си, и първоначално няма общ поглед върху целия процес, поради това че: 1. Тази възможност вече е била споменавана от Крукс; 2. Попов няма за цел в конкретните си изследвания през 1895 г. предаване и приемане на информация; 3. Неговият уред има съвсем друго предназначение, основно за демонстрации, учебни цели и като “грозоотметчик”, както вече бе изяснено. Но може би по време на писане на писмото до „The Electrician” усъвършенстванията са били вече направени и затова той не споменава, че са необходими. Ако това е така, то още един път потвърждава, че през 1895 година няма приемник, който е способен да служи за безжична телеграфия (радио). А такъв е приемникът, представен в края на 1897 г. Но там се вижда само една схема по-несъвършена от тази на Маркони. Интересно е и нещо, което забелязват всички изследователи с технически познания. Той счита, че само когато се намери достатъчно мощен източник на електрически трептения неговият уред ще може да се използва за „предаване” на сигнали на разстояние. Значи дотогава не ще има апаратура, способна да реализира процеса „предаване на информация” безжично на разстояние с помощтта на електромагнитни вълни. Всъщност източници с достатъчна енергия съществуват по негово време. И Маркони вече се е възползвал успешно от тях. Много по-важно е обаче да се разполага с възможно максимално чувствителен приемник. А това не е отбелязано в горния текст (макар че през 1897 г. той коментира важността на този въпрос, но в други текстове) макар че още Крукс, през 1892 г., обръща особено внимание върху чувствителността на приемника в цитираното изказване. Попов явно не го е оценил в началото на своята работа, а впоследствие. Пък и тя не се отнася до комуникация, както нееднократно се подчерта. Освен това авторът на тази книга е на мнение, че друг важен момент не е отбелязан също и не е предвиден не само в първите работи на Попов, но и в публикацията от 1897 г. А бих казал и изобщо в публикациите до момента на другите автори по темата, именно по техническата история на радиото, която се разглежда в тази книга. И тук се изяснява от автора за първи път изобщо в литературата по въпроса. Авторът претендира за приоритет в това изясняване! Това са мерките за избягване на вътрешните шумове на приемника, които в случая се свеждат основно до искренето в местните контакти. Без такива мерки това устройство изобщо не може да се използва за каквито и да е връзки. Ясно се вижда, че при Попов, дори през 1897 г., няма систематични опити за премахване на тези шумове (с изключение на споменатите по-горе дросели), нещо което е сторил много успешно Маркони. Това означава, че чувствителността и шумовете на приемника[18] не са напълно в полезрението на Попов в най-първите му уреди. А това е грешка. Разбира се, в по-късните си работи той посвещава доста време на чувствителността и на откриване на максимално чувствителен кохерер (т.е. по-чувствителен приемник), но това правят и всички останали изобретатели на радиото преди него, като започнем от Бранли и Лодж.
Що се отнася до „възпроизвеждането” на приемника на Попов от страна на Маркони, както е написано в последното изречение на цитираната статия, то също не е вярно. И всъщност това е единственото място, в което виждам некоректност в думите на Попов. Защото “възпроизвеждам” означава, че Маркони е познавал много добре приемника и го е “възпроизвел”. Което очевидно е било невъзможно. И в едно по-късно изказване на Попов има подобна мисъл, но вече по-точна и предполагаща както познаване, така и непознаване на схемата му от страна на Маркони с по-голяма степен на вероятност за непознаване[19]: "Whether my instrument had been known to Marconi or not, which seems more probable, it was, in any event, my combination of a relay, tube and electromagnetic tapper-back that served as the basis for his first patent for a new combination of already known devices. It is beyond all question that the first practical results in wireless telegraphy over considerable distances have been attained by Marconi before others". (Дали моят уред е бил познат на Маркони или не, което изглежда по-вероятно, моята комбинация от реле, тръба (кохерер) и електромагнитно чукче (декохерер) беше, във всеки случай, базата на неговия първи патент като нова комбинация на вече познати устройства. Извън всякакво съмнение е, че първите практически резултати в безжичната телеграфия на значителни разстояния бяха постигнати от Маркони преди другите – (Забележте и запомнете! Това са думи на Попов! – б.м., С.Д.). Всъщност вече се каза, че просто и двамата използват опитите на Лодж в Оксфорд от 1894 г. и описаната с думи схема, както е посочена в частта за Лодж. И в действителност те само я усъвършенстват. Съвсем естествено е в този случай да има и сериозни прилики, и разлики. Това е очевидно не само за нас. То е било ясно и на съвременниците.
Нещата следва да се разгледат още по-задълбочено. При по-дълбоко навлизане в написаното в статията, ще стане ясно, че ако до нейното публикуване имаше успешни опити за предаване на информация на разстояние, Попов не би пропуснал да ги отбележи. Но подобно нещо дори не е намекнато там. Нещо повече, има едно изречение в негов доклад в Електротехническия институт от 19 октомври 1897, което е буквално следното:[20] "Здесь собран прибор для телеграфирования. Связной телеграммы мы не сумели послать, потому что у нас не было практики, все детали приборов нужно еще разработать". (Тук е конструиран уред за телеграфиране. Ние не успяхме да изпратим телеграма, защото нямаме практика, нужно е да се доработват още всички части на уредите). Следва да се отбележи, че това е казано през октомври 1897 г. За какво телеграфиране (по радиото – б.м., С.Д.) може се да говори тогава през 1895 или 1896, или даже през почти цялата 1897 г. Явно успешни опити той има през 1897 г., но те са след горното изказване, а именно през декември.
И все пак, въпреки всички анализирани дотук неясноти, ако се предположи, че схемата в „The Elctriciian” наистина в точно този вид е била начертана и представена на 7 май, 1895 г. в доклада пред Руското физико-химическо общество (което предстои да видим, ако е така и руските историци могат да представят оригинал на такъв документ – през 2018 г, 7 май все още няма такава – б.м., С.Д. ) това съвсем не означава, че точно Попов и само той има приоритет в изобретяването на радиото. В същата година очевидно има схеми и опити на Маркони, в предни години има опити с почти същата схема на Лодж – негов оригинал, има опити на Тесла с, бих казал, доста по-съвършени устройства и то доста преди тази дата, има успешни опити на Бозе в 1895 г., има и успешни опити на Хюз преди това и най-накрая нито в тази, нито в следващата 1896 г. тази схема е била ползвана за реална безжична телеграфия – неща, които вече бяха казани и доказани по-горе.
Александър Попов има сериозни заслуги в изобретяването на първите системи за безжична телеграфия, както и за усъвършенстването им. Беше необходимо да се направи горният обстоен преглед, за да има прецизност в техническо отношение. Вместо твърде неточните твърдения, които често се срещат, трябва да се разгледат неговите истински заслуги, отново в техническа интерпретация.
Усъвършенстването на приемника на Лодж чрез въвеждане на автоматично декохериране е важно постижение, което трябва винаги да се отчита, когато се разглежда дейността на Попов. Въпреки няколкократната уговорка, направена в тази и много други книги и статии, че други изобретатели също са използвали този начин за декохериране, може да се счита, че Попов обръща особено внимание и поставя ударение именно върху това техническо решение и по този начин той се явява пръв за конкретното въведение, като в никакъв случай това не му дава приоритет в изобретяването на радиото, както се опитват да „доказват” някои изследователи.
Той представя една схема, без да я патентова. Това е схемата от 1897 г., показана „The Electrician” и за която твърди, че е от по-ранен период. Без значение дали защото е смятал, че неговото усъвършенстване с автоматичното декохериране не може да е обект на патент, или защото изобщо не му е хрумнала такава мисъл, или защото е считал, че такива неща следва да са достояние на всички, нещо, което изобщо не му е било чуждо като мислене, според много спомени на хора, които са го познавали, но тази схема има много голямо значение именно защото не е патентована. С нея той става един от учените и изобретателите (заедно с Тесла и други), които създават реалната възможност за противопоставяне на евентуален монопол на Маркони върху този вид комуникация. И това допринася за осигуряване на допълнителни възможности за работа и развитие на новата технология във Франция, Англия, Германия, Русия и Америка без да се налага съобразяване с всички претенции на Маркони. Ето това, мисля, е най-голямата заслуга на Александър Попов, без значение дали това се получило случайно или не. Но не съм сигурен, че в какъвто и да е друг труд, посветен на Попов, даже в руски такъв, това е отчетено по този начин. А е изключително важно! И с това той наистина е един от най-важните изобретатели на радиото. Нещо повече, независимо дали първоначалната му схема е била за други цели, както и при Лодж, Тесла, Бозе това няма значение. Всъщност тя, с малко по-късните си усъвършенствания, наистина се ползва достатъчно много и е важен етап в развитието на радиото. Но тук следва да се направи още един коментар. Възможно е, ако схемата на Маркони не е била разкрита през 1897 г., Попов да не публикува нищо. Всичко това може да е било свързано с военни сображения. И двете публикации в най-реномираното международно издание за онова време (“The Electrician”)– и на Маркони, и на Попов, са се забавили. И при двете най-вероятно имат значение именно военните съображения (при Маркони и тези по патентоването). След публикацията на схемата на Маркони, Попов вече е бил длъжен да публикува своята. И това може да не е негова инициатива, а направо нареждане от висшестоящите над него с цел да не се позволи на Маркони да претендира за патентни права над всички видове устройства за безжично телеграфиране с помощта на електромагнитни вълни. Този аспект на разглеждане не ми е известно да е бил засяган в друг източник.
Използването на приемника като регистратор на електростатични разряди от атмосферно естество е друг твърде съществен негов принос. В действителност тази негова дейност малко се подценява, за да се изтъкне работата му по безжична телеграфия. Тук ще се обърне внимание, че както Попов не е единственият, нито първият изобретател на радиото (какъвто “първи” в действителност не съществува), така той не е и първият, който прилага кохерера за посочената цел, но до него това са съвсем епизодични опити. В една статия, в която Лодж разказва историята на кохерера – “O. Lodge, The History of the Coherer Principle, The Electrician, v. XL, November 12, 1897” – той споменава това свойство. Там показва, че тази възможност на кохерера е известна доста отдавна. Но Попов първи я използва за систематично и целенасочено прилагане на методите на зараждащата се безжична технология с цел дистанционно изучаване на определено атмосферно явление, по-специално на активността на атмосферните електрически разряди. Мисля, че горното разкрива и изяснява в по-голяма степен една негова първостепенна заслуга. Подчертавам, че в настоящата книга, може би за първи път при описание на работите на Попов, тази негова заслуга, формулирана като “безжична технология за дистанционно изучаване…”, е подчертана и отбелязана по този начин.
Важна дейност, която също трябва да се спомене е неговата международна дейност, по-точно контактите му с други известни изобретатели и инженери в областта на радиото (безжичния телеграф). Разбира се, тук на първо място са неговите връзки с Еужен Дюкрете – независимият френски учен, инженер и индустриалец, който изрично заявява, че няма да разреши на никого да създаде пълен монопол върху новата технология. Основна част от апаратурите по системата „Попов – Дюкрете” са произведени именно от този учен и инженер-индустриалец. И това са телеграфни безжични станции за руския военно-морски флот. Интересни са две писма, които създават началото на бизнес връзките между двамата или поне ги документират. Първото е от Дюкрете, адресирано е до Попов с дата 10 януари 1898 г. и е на фирмена бланка на компанията на Дюкрете “Instruments de Precision” (Прецизни уреди). В него се проявява интерес към работите на Попов. Второто е отговорът на Попов с дата 29 януари, 1898 г. и започва така: “Monsieur, Je vous remercie pour votre attention a mes travaux et avec plaisir satisfais votre demande. Je produit quelquis exstraits de mon article publie et j’ajoute une breve ………..de mes experiences …….” (Господине, Благодаря Ви за Вашето внимание към моите работи и с удоволствие удовлеторявам Вашето искане. Аз направих няколко извадки от моята статия, публикувана 1895 г. (в действителност – 1896 г., но в писмото не е много ясно дали цифрата е 5 или 6 – б.м., С.Д.) и прилагам един документ за моите експерименти.............. ). Точно от това писмо на Попов е снимката на скицата, показана на една от фигурите в основния труд на автора, която обаче не е публикувана в този адаптиран вариант. Вече бе отбелязано, че това писмо е експонат в мемориалния музей „А. С. Попов” в Електротехничесия институт – С. Петербург.
Попов има и пряк контакт с Маркони, както е отбелязано по-горе. Маркони прави посещение в Кронщадт през 1902 г. и двамата с Попов водят дълги разговори за новите безжични телеграфни технологии[21]. Преди това фирмата на Маркони отправя покана до Попов за посещение в Лондон, но няма данни то да е реализирано. Писмото също се пази като експонат на мемориалния музей „А. С. Попов”. То е от 7 декември 1900 г. и е изключително интересно. Първо, от него може да се научи тогавашния адрес на Попов: “Professor A.S. Popoff, .... (целият адрес е публикуван в осноовния труд на автора – б.м., С.Д.). Второ, то е подпечатано с печат с името на фирмата на Маркони, от което се разбира с точно коя компания на Маркони е имал контакти Попов: „The Marconi International Marine Communication Company Ltd“. И трето, но най-важно: Първият абзац на съобщението гласи следното: „ Dear Sir, I have the honor on behalf of the Directors of this Company to request that you will do them the pleasure of coming to England to discuss with them, the position of Wireless Telegraphy in Russia, with a view to seeing whether it is possible that а satisfactory working arrangement can be made for the introduction of Marconi’s Wireless Telegraphy in Russia”. (Уважаеми господине, имам честта от името на директорите на тази компания да Ви помоля да им направите удоволствието да посетите Англия, за да дискутирате с тях състоянието на безжичната телеграфия в Русия с оглед на това да се види дали е възможно да бъде изработена удовлетворителна уговорка за първоначално въвеждане на безжичната телеграфия на Маркони в Русия) . Твърде интересно, особено от гледна точка на връзките и контактите на Попов и може би за историци. За настоящото техническо разглеждане е от по-малък интерес, но някои коментари не са излишни. Ако се остави настрана как точно трябва да се тълкува изразът „безжичната телеграфия на Маркони” (има два начина – цялата безжична телеграфия е създадена и е право за разпространение само на Маркони, както би му се искало на самия Маркони, или пък има много видове безжична телеграфия и Маркони предлага една от тях – своята, на Русия), то по-важно е друго – щом се повдига този въпрос и то пред Попов, човекът който създава руските станции и апарати и точно в тази 1900 г. ги произвежда заедно с Дюкрете, тогава изводът е, че Русия се нуждае от още количества такава техника за свои цели. Тези нужди явно не могат да се удовлетоворят от производството във Франция по системата „Попов – Дюкрете”. И компанията на Маркони е наясно с това. Известно е, че Русия не доставя съоръжения от компанията на Маркони, а сключва споразумения с „Телефункен” няколко години по-късно. И с последните апарати (в някои статии наричани „Система Слаби – Арко) са снабдени руските военни кораби по време на Японско – Руската война от 1905 г.
За да се завърши и техническото разглеждане на някои от най-важните работи на Попов и тази част на книгата, следват три снимки: на приемник по много сходна на горната схема по системата „Попов-Дюкрете”, произведен от Е. Дюкрете в Париж и барелефът на Попов с надпис на фасадата на училището в Кронщадт, където е изобретателят е преподавал много дълго. Средната снимка е на плакет, монтиран до входа на една от малките заседателни зали на ITU, подарък от Руската федерация. Залата носи името на Попов. Надписът гласи: “Russian scientist and engineer who invented and first demonstrated the device for the pactical receiving of electromagnetic (radio) waves in May, 1895” (Руски учен и инженер, който изобрети и първи демонстрира устройството за практическото приемане на електромагнитни (радио) вълни, през май 1895)
Фиг. 31. Снимки – авторът. - В адаптирания вариант, публикуван тук, снимките не са показани.
Ляво – „телефонен” приемник за телеграфни сигнали, приемани на слух. Апаратът е изработен от Еужен Дюкрете в Париж през 1900 г. по системата „Попов – Дюкрете”. Експонатът е собственост на мемориалния музей „А.С.Попов” в Електротехническия институт – С. Петербург.
Среда – Плакет до входа на една от малките заседателни зали в ITU (Международен съюз по телекомуникации), подарък от Руската федерация. – не е показан тук
Дясно – барелеф с надпис на фасадата на морското техническо училище, Кронщадт
Александър Степанович Попов е роден в Урал, в село Турински рудник на 16 март 1859 г. (4 март по тогавашния календар). Неговият баща е свещеник и логично Александър завършва семинария в град Перм през 1877 г. През 1882 завършва физико-математическия факултет на Петербургския университет. Остава на работа в университетета и започва да се готви за професор. По-добрите условия за издръжка на семейството, което вече има, както и тези за изследвания го подтикват да приеме преподавателско място в Минния офицерски клас и Минната школа в Кронщадт.
Тогава това училище е най-доброто място за изследвания в областта на електротехниката в Русия. Има много добре обзаведени лаборатории и изключителна библиотека, която съдържа най-новото. По-късно става професор (1901 г.) и първи изборен директор (ректор) (1905 г.) на Електротехническия институт в Петербург.
Освен показаните дотук схеми, има други негови разработки и патенти на конкретна апаратура, използвана за целите на безжичните комуникации в края на 19 и началото на новия 20 в. Чрез тях ефективно се допълват знанията и технологията, създавани в други страни. Този принос на Попов – постепенното прилагане и усъвършенстване на новата за онова време технология, чрез негови схеми и апаратури, които допринасят за създаване на разнообразие на технически решения – е важно също да бъде отбелязан. Той работи по прилагане на безжичния телеграф не само в зоната на Балтийско море. Има дейности и за черноморския руски флот, основно в Севастопол. Особено интересно за нас е предложението му (и съответния проект) за безжична телеграфна линия Варна – Севастопол. Този въпрос ще бъде допълнително разгледан в последната глава на книгата. Заедно с другите описани в тази книга изобретатели, Попов заема своето важно място в създаването на безжичния телеграф, на радиото, като нова световна технология, която даде и продължава да дава изключително много на хората. Но той просто е един от изобреттелите на радиото, както бе доказано дотук и няма никакво основание един ден на едно заседание с доклад за свойствата на металните прахове (7 МАЙ 1895 Г.) да се обявява и чества като ден на радиото.
Александър Попов умира само на 46 г. от мозъчен удар на 13 януари 1906 г. (31 декември 1905 по тогавашния календар, приет в Русия). Много съвременници и изследователи на дейността му са на мнение, че сериозно влияние е оказал натискът на руското правителството да разреши репресии върху свободомислещи студенти в несигурната, турбулентна и много трудна за Русия 1905 г. Естествено, това е било немислимо за такъв ерудит и човек на духа. Свободомислието и демократичността на самия Попов му създават изключителни трудности и тревоги. И науката за радиото, и практиката, и технологията се лишават много рано от един от своите създатели.
Нищо от тази история, дати, личности и събития не е измислено. Тя е труд и плод на научни изследвания. Тук е представен съкратен, адаптиран вариант за по-широка аудитория. Това е извадка от труд по техническа история на радиото.
© Bezzhichen
© Безжичен
© С. Д.
© 2005 - 2018
[1] Регионална библиотека „Пенчо Славейков”, Варна, сигнатура А8525 (I 63641)
[2] Попов, А. Писмо до списание “Новое время», 1897 г., июля 22, № 7686, стр. 3”. // http://rybkin.h16.ru/pismpopov.htm (07.06.2017)
[3] George Minchin, английски учен, математик и физик. Написал прочутия учебник „Статика” (Електростатика и еластичност) със 7 издания, приятел на Лодж и Фицджералд. С последния са изследвали светлината от планетите, като са я преобразували в електрически сигнали с фотоклетки на селенова основа, създадени от Минчин. Използвал електролитен детектор за изследване на електромагнитни вълни още през 1891 г. Вероятно последната работа има предвид Попов в горното изказване.
[4] Вж. https://fiz.1september.ru/2002/20/no20_1.htm (12.05.2017)
[5] http://www.mercury.gr/tesla/marcen.html
[6] Вж. www.antentop.bel.ru.
[7] В „www.computer-museum.ru/connect/radinv.htm” е показан литературен източник - „Сокольцев Д. М. Рецензия на книгу А. А. Петровского "Научные основания беспроводной телеграфии". Журнал русского физико-химического общества. Физическое отд. 1908, т. 40, с. 32”. Вероятно цитатът е от този източник.
[8] В действителност - „Бренев И. В. Начало радиотехники в России. М., Сов. радио, 1970”. Тук не бива да остава впечатление, че Бренев не защищава тезата, характерна за руските историци на науката, а именно че Попов е действителният изобретател на радиото, или поне на безжичния телеграф. Напротив, неговото мнение е като на повечето от останалите руски изследователи. Но той коректно е публикувал или се е позовал и на много документи. И ние сме в правото си да не се съгласяваме с една или друга теза. Бренев е човекът, който е осъществил сериозна научна помощ при създаване на Мемориалния мусей „А.С.Попов” в Електротехническия институт (ЛЕТИ) в Петербург.
[9] Авторът изказва благодарност на Музея на Черноморския флот в Севастопол и особено на завеждащия библиотеката на музея за предоставената възможност за ползване и снимане на горното изключително рядко списание и статията на Тарсаидзе.
[10] Попов, А.С. “ПРИБОР ДЛЯ ОБНАРУЖЕНИЯ И РЕГИСТРИРОВАНИЯ ЭЛЕКТРИЧЕСКИХ КОЛЕБАНИЙ”. Журнал Русского физико-химического общества, 1896 г., т. XXVIII, часть физическая, отдел I, вып. 1, стр. 1—14. // http://rybkin.h16.ru/priborobn.htm
[11] За точните дати и документи може да се прочете в www.radiomarconi.com/marconi/popovmarconi.html.
[12] Вж. например „www.computer-museum.ru/connect/radinv.htm”
[13] Интересно е, че това не е единственият руски изследовател, който не приема официалната теза, която се поддържа в Русия. По-горе се посочи, че още в 1908 г. е имало такива мнения. И също интересно е това, че тези изследователи посочват подробни технически аргументи.
[14] Вж. www.computer-museum.ru/connect/radinv.htm
[15] Л.Н. Никольский , www.bspu.unibel.by/pages/fizz/DASKO/storyr.htm
[16] И на написаното през 1901 г. в „Руската енциклопедия”, където пък е дадено, че това е още на заседанието на 7 май. Виж по-горе в текста за Попов.
[17] Вж. изключително информативната статия на Л. Н. Никольский в сайта „www.bspu.unibel.by/pages/fizz/DASKO/storyr.htm”
[18] Чувствителността на един приемник е пряко свързана с неговите вътрешни шумове. Даже и при приемници, които използват междинно реле и имат праг на задействане, независещ само от характеристиките на антените, входните вериги и детектиращия елемент (а при по-късните приемници – усилвателите), горното е валидно. Тези присъщи (вътрешни) импулсни шумове са могли да блокират работата на приемника чрез своето влияние върху кохерера. (Обяснение за по-широки кръгове читатели, не само за технически подготвени читатели – б.м.,С.Д.)
[19] Popov, A. "Wireless Telegraphy", Physico-Mathematical Annual, 1900, No. 1, pp. 100-121 – посочен източник в (https://www.scribd.com/document/345220565/Antentop-2003-01) (12.05.2017)
[20] Popov, A. “О телеграфировании без провода”, Доклад в Электротехническом институте 19 октября 1897 г. // http://rybkin.h16.ru/otelbezpr1.htm (07.06.2017)
[21] Публикуваната извадка на статията на Tarsaidze, по-горе в текста за Попов, дава някои детайли.
© Безжичен All rights reserved.