Сутринта е студена, мъглива, преливно есенно-зимна... Рано е, тъмно е, ти още спиш... Изглеждаш така неуязвим в съня си, така както никога не може да си в будно състояние. Ставам с мисълта за чаша ароматно, горещо кафе и след няколко минути то вече е в ръцете ми. Харесва ми натрапчивия, силен, опиващ аромат на прясно кафе рано сутрин, както и топлината на чашата гореща течност. Застивам със затворени очи за няколко секунди, наслаждаваща се единствено на интензивния аромат, сякаш той единствен е в състояние да ме събуди и наистина го прави.
Отпивам глътка и течността се разлива меко в гърлото ми и леко ме замайва силата ù. Като силна прегръдка се разтваря топлината по тялото ми и издава усмивката на новороденото утро, полепнала по мен.
Обичам кафе рано сутрин! И минутите щастлива самота, прекарани с мен самата и кафето. Заразява ме енергията, вплетена в тъмната течност и минути по-късно се чувствам бодра и жизнена. Унесена в мисли, не усещам как си станал, как си се промъкнал до мен... ...