А, сега накъде?
Имаше подобно заглавие на книга, в началото на прехода. Позволих си да го използвам. За всичките ми съзнателни години, които не са малко, не съм виждала България в по-лошо състояние! Имали сме кризи. Даже, не кризи, а катастрофи! Преживяла съм ги и проумяла всичките! Тази е различна. Комплексна. Комбинирани са външни и вътрешни фактори, натрупване. Пред скоби излиза един. Народът! Този народ, който вече не е народ. Този народ, от чието име говорят политиците. 32 годин стигнаха, за да се превърне този народ в купчина нещастни песъчинки. Нещастни, озлобени, мразещи. И, какво правят нашите политици? Залагат на тази омраза. Подклаждат я. Толкова е лесно! Подгряват я и посочват с пръст! Този! Тези са виновни да живеете така! Заслужавате по-добро! Ние сме по-доброто! Но, след толкова години експлоатация на този модел, никой не може да събере достататъчно влияние, за да управлява сам. А и не може да се коалира с никого, защото всички са представяни като "мафия"! Истината е, че у нас, а може би и навън, политиката е игра на едрия бизнес. Най-едрата му част може да се нарече мафия. Когото и да мрази песъчинката, ще има основание. Главна политическа цел била " борба с корупцията"! Голям проблем! Защото, това е игра, на която играят всички. Без изключение! И не е защото нямаме закони, или са лоши, а защото никой не ги спазва. Те са за другите! Ние имаме права! Всички искаме справедливост! Нашата поединична справедливост! Това, на фона на война, на огромни дефицити, на политическа криза, на предстоящи избори... Да! Не съм виждала родината си по-зле. Та, тия песъчинки, жадуващи омраза, трябва някак да изберат нов Парламент, нов Кабинет. Този Парламент трябва някак да намери друго средство за манипулиране на хората. Някак да ги сплоти и да посочва цели от дневния им ред! Те трябва да проумеят, че чегъркането е вредно. Пагубно! Трябва! Трябва да се направи списък на добрите неща, които да се опазят и развият. Без значение кой ги е създал! Всички трябва да си спомним как се води диалог! Длъжни сме! Всеки е длъжен да говори със всеки! Да говори смислено! С мисъл за общо добро! Можем ли? Не мисля. Толкова пъти съм го казвала! А, трябва! Нуждаем се!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Значи, зле я определяме и все ще ни е тежка. Благодаря, Инка!
-
Цената се определя от нас... и на хляба, и на зрелищата.
-
Точно! И в това е проблема.
-
Защо ли замислянето е проблем? Може би, защото Шопенхауер е прав: "Обществото на глупците е несравнимо по-приятно на глупака, от колкото обществото на всички велики умове, взети заедно."
-
Да! Но, Щураче, имаме нужда да се променим. Заради нас! А, дори не се замисляме за това. Като бикове сме, пред които се вее червено!
-
Не е възможно, права си! Няма народ, има една пасмина. Нека всеки, който прочете това есе, да запита себе си: Мога ли да кажа, че аз съм справедлив към всеки друг според смисъла на това понятие? Мога ли? Можем ли? - Можем, защото можем да лъжем, дори себе си. Защото лъжата е станала, цитирам: "добра дума", лицемерието - добър човек. Какъвто народът, такива му и парламентите, и правителствата, и всичко.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
