vega666 (Младен Мисана)
1668 14283
Mar 1, 2021, 11:19 PM  

Анализ на трасфинитното 

  Essays
1566 13 13
3 мин reading

Никой не е в състояние да мисли за себе си, но той може да се самоусеща. Най-добре от всички се самоусеща Бог, ако Той разбира се съществува. Но на тази основа Той би могъл да бъде дефиниран като субстанция тъждествена с тоталното самоусещане, защото Бог е именно това. В това се състои и неговата неделимост. Защото Той е всичкостта събрана в числото 1. Най-загадъчното от всички числа. Всички останали числа могат да бъдат разложени на суми и произведения, но единствено с числото 1 това не може да бъде сторено. Бог не мисли, защото това не му е необходимо, защото неговата свръхавтосензитивност е равносилна на абсолютна интуиция и телепатия. Тя му позволява да е извън Времето, знаейки в един и същи миг какво се случва в това Време за времеви точки произволно разделечени една от друга. Ако приемем, че Времето представлява една темпорална вселена, то Бог е успял да я надрасне и да застане извън нея. По този начин Времето като цяло (причислявайки към него и безкрайноотдалечената темпорална точка, обичайно наричана Вечност) става за Бог само една елементарна t-частица, или, ако предпочитате един t-квант, изцяло пренебрежим, до степента, в която ние бихме пренебрегнали световния океан, ако успеем да го свием до една-единствена водна молекула. Забележете, че при тази постановка квантовата физика е неприложима към Бог. В този смисъл Декартовият тезис - "Мисля, следователно съществувам" не важи, а се трансформира във "Всеусещам, следователно съществувам". И ако някой би искал да си представи как математически може да се въведе Оператор за съществуване и на негова база да развие съответния формализъм, така лелеян като мечта от глобалния мислител Готфрид Лайбниц, той следва да изходи именно от Всеусещането. Всеки, който не е тъждествен с Всеусещането прибягва по необходимост до негови заместители, една от които е мисълта. Но мисълта има един съществен минус. Ние можем да мислим за нещо, само ако то не е тъждествено с нас самите. Ако пожелаем да мислим за самите себе си, то ще се наложи да се разграничим от аза си и да го представим като някакъв дуализъм - като втора точка, или ако предпочитате, като една двойна точка, в която се самопресичаме. Значи, за да мислим за нещо, първо трябва да го разграничим от нас самите. Иначи бихме изпаднали в ролята на барон фон Мюнхаузен, който сам се изтегля с помощта на косите си. Самото разграничаване е Оператор за нетъждественост. Веднъж разграничили два обекта, това ще значи, че сме ги качили на по-висока кота на зримост, т.е. послужили сме си със своебразно увеличително стъкло, за да видим, че прахолинката, която сме мислили за една, всъщност представлява множество от отделни прахолинки. Именно на това ниво възниква и идеята за разстояние. Разстоянието е феномен, който се предшества от различимостта. То е нещо като различимост от втори ред. Каквото и да означава феноменът разстояние, то той обладава две очевидни атрибутни свойства. Първото е, че ако два обекта съвпадат, то разстоянието помежду им е 0, както и обратното - че ако разстоянието между два обекта е 0, то те съвпадат. Второто атрибутно свойство на разстоянието между два обекта е, че разстоянието от първия до втория обект е равно на разстоянието от втория до първия. Следователно разстоянието е някакъв вид симетрия между два обекта. Докато мислим с категориите на разстоянието ние се отдалечаваме все повече от Бог и навлизаме в аналитичната джунгла на множествеността, където Той става все по-невидим за нас. Но колкото и добре да се грижим да Го направим незрим за нас с помощта на все по-мощни средства на прогреса и мисълта, за наше щастие Той все още ни вижда в еквидистантна проекция от една надчовешка кота, като мравки пъплещи в подножието на неговото огромно духовно измерение, перпендикулярно на нашия свят.

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Йоуууу...
    Накара ме да мисля - а това е труден процес. Както винаги - предизвикателство за размисъл и дискусия.
  • Един вечен въпрос, който си задава всеки - какво е Бог! Бог е непознаваем за нас! Както казва авторът - Той става все по-невидим за нас...и ни вижда...като мравки, пъплещи в подножието на неговото огромно духовно измерение... Прекрасен анализ и опит за отговор на този въпрос! Поздравления!
  • Интересно е твоето твърдение за Всеусещащия (всичкостта, събрана в неделимото), чиято свръхавтосензитивност поражда (е равносилна на) интуицията и телепатията, напълно заместващи мисловността. И единствено възникващата необходимост от мисълта заместител е липсата на тъждественост със Всеусещането. Както и, че докато мислим с категориите на разстоянието, ние се отдалечаваме все повече от Бога и пъплим в подножието му.
  • 3. Миночка, в разширеното евклидово пространство, т.е. в проективното пространство, всеки две успоредни прави се пресичат в безкрайната си точка /т.е. успоредни прави не съществуват/.

    4. Мария, дълбоко съм трогнат от коментара ти!

    5. Ив, анализът ти е много точен. Насладих му се!

    6. Благодаря ти за ценните допълнения, Стойчо!

    7. Абсолютно си права, Руми! Сократовото: "Аз знам, че нищо не знам!" е вярно.

    Но е вярно също и Аристотелевото: "Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите."

    Вярно е и твърдението на Питагор: "По-широкият кръг съдържа винаги в себе си невежеството на по-тесния!"
  • Не очаквах такъв голям интерес към скромното ми, есе. Трогнат съм колеги по перо и приятели! Благодаря на всеки един от вас, който подкрепи по съответен начин текста ми. Честита Баба Марта - да ви носи здраве и късмет! Нямам право на повече от 5 коментара дневно, но от уважение към вас ще ви отговоря по същество:

    1. Maryroj, едва ли Бог е свръхпрограма, защото и тя самата ще се нуждае от Създател. Той е по-скоро универсалната разумна vis vitalis. За отговори на другия въпрос препращам към следните мои текстове:

    https://otkrovenia.com/bg/proza/syshtestvuva-li-svobodnata-volya

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/za-svobodata-i-svobodnata-volya

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/antikarma

    2. Исмаиле, ти си го казал съвършено точно - ние сме част от всичкото. Но има теорема, която гласи, че множеството от всички подмножества на едно множество е винаги по-мощно от самото него. Затова в евангелието на Йоан е цитирана следната мисъл на Иисус: "Но моят Отец е по-голям от мен!"
  • Това е вярно- Той е 1. Сам е казал: Аз съм Алфа и Омега , Начало и Край. А ние можем само да благодарим, че сме помежду това. Ако искаме да знаем какво е преди началото или кога ще е края или след него се поставяме над Него. Няма лошо да питаме, но с разум, все пак сме по негов образ. И винаги ще стигаме до: "Аз знам, че нищо не знам".С поклон пред Твореца. Поздравления за есето.
  • Младен, в това есе ни поднасяш есенцията на философските търсения от древността до наши дни. За да не изреждам от Моисей, Христос, Буда, Лао дзъ и стигнем до научната мисъл на Исак Нютон,Рене Декарт, Спиноза,Волтер, Лайбниц,Томас Мор и прочие...
    Специални поздрави!
  • Не съм дорасла интелектуално да коментирам такива текстове, в които ти ме хвърляш като в дълбок океан и ми казваш - плувай! Моята сламка става точно тази перпендикулярност, която трябва да ме изведе на повърхността, така, както спортиста при овчарския скок използва дългия прът, за да прескочи препятствието пред него.
    Но се замислям и питам себе си :
    Мога ли?
    Благодаря ти, Младене, за интелигентния, ерудиран и предизвикващ размисли у всеки четящ текст!😃
  • Зачекваш невероятна тема, която много ме вълнува, Младен,незнам каква е професията ти, но ми напомняш много на мой познат,лека му пръст, който казваше, че БОГ е биологично обединяващ ген и че ние сме представители на 12 извънземни цивилизации.От него също знам ,че две успоредни прави се пресичат в пространството .Ако си съгласен пиши.
  • Ако Бог е всичко, то ние част ли сме от всичкото или сме извън него! Тогава какво сме! Младене, отговори ми!
  • Бог според мен и не само е свръх програма, а ние хората сме биологични роботи създадени по образ и подобие божие, но софтуера, а хардуера- нашите тела са от пръст и вода и на това ще станат след прехода на душата ни към ново начало. Съответно има и памет така наречените информационни полета, в които времето не съществува.Там минало, сегашно и бъдеще са сляти в едно. И тук идва интересното! Ако минало, бъдеще и сегашно са записани там някъде ние властелини ли сме на нашата съдба или всичко е предначертано? Как е според Вас?
  • Благодаря за качествения коментар и за Любими, Maryroj!
    Ами предлагам следното разлагане на нулата в прозведение:

    0 = 5 x 0
  • А как ще разложим нулата?
Random works
: ??:??