Археология на бита

   Мислил съм си за живота като за гигантска въртележка, като за поток, който клокочи ден и нощ и отминава преходното, като за нещо безкрайно самотно, без име, без памет. Живо същество  , но няма как да се разговаря с него. Даже съм си го представял с ръце, с които докосва, но самият той е недосегаем. Целият бит се отразява в него като в огледало и когато се вгледаме понякога , виждаме иначе невидимото, спомняме си за забравеното. Питал съм се кога хронологията на дните става бит и кога битът се превръща в свят. Това е светът на събитията, които предстоят във времето, случват се и отминават. Събитията, които окончателно потъват в забравата и само понякога остава някоя бледа следа от тях. Това непрекъснато движение се възпроизвежда безспир и безпощадно, един въртящ се страховит безконечник. 

    Такива мисли ме спохождат, когато крачейки по улицата , погледът ми попадне на място за лепене на всевъзможни афиши, съобщения, предложения. Това може да е стена на кръстовище, дори трафопост или старо дърво пред магазин. Въобще място , покрай което преминават много хора. С времето залепената някога хартия се напластява, провисва  от дъждовете и слънцето или след неудачни опити да бъде свалена. Отварят се пробойни, отдолу се показват отделни думи, част от предложения или  съобщения. Ако се вгледаш, попадаш  в сложен лабиринт от минало, настояще, бъдеще. Прилича на археологически обект от старата и по-нова история на бита, в който са започнали разкопки. Почти е невъзможно да се  идентифицират авторите на тази причудлива информация, а още по-малко да се определи социалния им статус. Какво ли няма на една такава стена на истината - тестове и теми за ученици и студенти, ВИК услуги, отпушване на канали, циклене на паркет, салони за отслабване и красота, удължаване и скъсяване на коса, евтини шофьорски курсове и още, и още... Ако човек се опита да открие нещо за себе си, попада в истинска неразбория, от която няма излизане. Местата на "чуждото" и на "своето", между излишното за едни и  потребното за други, се разместват неспасяемо. Дори океанът от електронна информация отстъпва пред хартиената класика, защото повтарящите се послания, освен конкретика ,съдържат някакъв очарователен наивитет. От пластовете колажи, натрупани с времето, зрителят може да преживее  неочаквани емоции да открие случки и събития, дори звуци да чуе, да бъде провокиран да размишлява. Има нещо вълнуващо, когато застанеш пред  стена, отрупана от живота с пластове бит. Все едно, че заставаш пред древен обелиск и тепърва предстоят исторически открития. Такива места сякаш зовът минувачите да поспрат, защото тук са приютени житейски истории, които биха ги развеселили или натъжили. Хората, които биха любопитствали за  случилото се, макар и  преминало през  времето, озовало се някога в нечии очи и мисли , биха се докоснали до неочаквани емоции и настроения. Прилича ми на притчата, според която Господ, докато държал огледалото ,  отразило цялата вселенска истина,  го изтървал и то се разтрошило на хиляди парченца.Пред една стена на житейската хронология всеки би могъл да си вземе парченце истина.