АСКЕТИЗМЪТ (или - аскетизъм)

Аскетизмът е универсално понятие, реалност, която стои между живота и смъртта. Аскетизмът не е измъчване на тялото на човека, а напротив по-скоро е свързан с комфорт на тялото. Но тялото е сложен организъм с много процеси в него – като например, храносмилане, захранване на кръвта, движението на кръвния поток и захранването на клетките, извеждане на отпадъчни вещества от най-различно естество и др. Всичко това е свързано с болки и наслади на самото тяло, в зависимост от налягането на кръвния поток, от проходимостта на кръвоносните съдове. Всичкото това разнообразие от процеси, които протичат в тялото на човека, съществува и в неговия живот - едни работи завършва, други започва, явяват се нови задачи, някъде жъне успехи, на друго място изкачва върло, изпитва затруднения. И ако човекът има РЕАЛНА представа за това, че асимилацията, или трансформацията на веществата, е свързана с напрежение, че труда и трудностите са НОРМАЛНИ състояния на материалната действителност, тогава той ще приеме живота с цялото му разнообразие от чувства и състояния, и ще изключи от себе си РОПТАЕНЕТО, или капризите. Това е аскетизма - да се извършва необходимото със средствата, с които се разполага.

Ако се приеме условно смъртта за Небе, а живота за Земя, то аскетизма се намира между небето и земята. И ако се приеме, че хората живеят в три свята – в Ума (небето), чрез мислите, в Сърцето – чрез чувствата (небесата), и на Земята - чрез физическото тяло и делата, то мярката Аскетизъм, която може да удържа човек, определя мястото на човека в Пространството. Групите хора, като родове, племена и народи заемат различни слоеве на Небесата според това, доколко техните членове владеят аскетизма. Аскетизмът в нашия контекст това е максимално възможната СТЕПЕН свобода на волята на човека. А волята е свободна тогава, когато се превключва лесно от едно дело на друго, вижда много варианти, не капризничи, а действа според обстоятелствата, независимо от трудностите.

Аскетизмът не е нищо друго освен ОТСЪСТВИЕ НА КАПРИЗИ, приемане на много-вариантността на света, като предизвикателство за волята. За аскетизма всяко действие е упражнение, всяка трудност, всяко напрежение е НОРМАЛНА изява на живота, и радост - защото осмисля присъствието на човека на Земята. Човекът, който владее аскетизма, яде, ако се наложи, каквото има за ядене, гладува, ако си е назначил глад, търпи. Пример за аскетизъм е следният – да предположим, че е нужно да се забие един пирон, но човекът няма чук, и тогава той използва за тази цел нещо друго, това, с което разполага, като например секира, камък и др.

Лесничея                                                                                                                 12.08.2022г.