Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, черно кученце.
Аз възприех това кученце, като просто поредното, което ще пази дома ни от нежелани гости. Но не подозирах, че то ще се превърне не просто в куче пазач, а в нещо много повече, в мой най-добър приятел.
Нарекох това куче Пухчо, защото беше малък и с много пухкава и къдрава козина.
Ден след ден с Пухчо ставахме все по- близки и по- близки и аз все повече се привързвах към него. А когато с родителите ми се преместихме в големия град, аз с нетърпение чаках да стане петък, за да се прибера на село и да го видя. Начина, по който той ме посрещаше, след като пет дни не се бяхме виждали, беше неописуем. Щастлив, че ме вижда отново, той дотичваше до мен, заставаше на задните си лапи, подпи ...