Jun 8, 2006, 9:18 PM

Аз нямам причина да се срамувам,че съм българин

  Essays
14K 0 7
1 min reading
Въпреки, че България не е така добре икономически развита, въпреки, че нямаме
нефт и злато,аз нямам причина да се срамувам,че съм потомък на нация, каквато е
българската. Горда съм с миналото на нашите предци, горда съм с това, че въпреки
петвековното робство, насилието и трудностите, българинът успя да опази езикът,
културата и традициите на своя народ чист и неприкосновен. Речта ни е свещена,
тя не е само реч на дедите ни, тя е отражение на националната ни съдба,
защитавана с апостолска всеотдайност от светите братя Кирил и Методий и техните
последователи. Не се срамувам от родния си език, не се срамувайте и вие, защото
българският език е звучен, разнообразен, енергичен, жив, с богата ритмичност.
Езикът е най-ценното, най-прекрасното и най-святото, което притежава един народ.
Затова нашите деди са го съхранили през вековете и са го предавали от поколение
на поколение чист и благозвучен. Не се срамувам от българската история, а
напротив - щастлива съм, че е имало такива смели и борбени хора, които пред нищо
не са се спирали в името на своя идеал - националното освобождение. Горда съм,
че притежаваме такива отлични писатели и поети като Вазов, Багряна, Паисий
Хилендарски, които много повече превъзхождат световно известните Шекспир, Гьоте,
Молиер. Не се срамувам от религията, която изповядва българския народ -
християнската. Благодарение на нея и ценностите, които изповядват, българите са
имали стимулът да продължат напред. Защото нейната цел е да съхрани и да
съкрализира нравствените добродетели за човека, без които животът му няма да има
необходимата хармония и смисъл. Няма по-красива страна от България, няма
по-красиви планини от българските, няма по-шумни потоци от родните. Обичам тази
страна, обичайте я и вие! Не се срамувайте от миналото й, защото историята на
един народ е националното богатство на всяка общност, тя е като перли в короната
на една корона. С гордост ще кажа, когато ме попитат някъде по света откъде съм,
а аз не съм откъде да е, а от родината на Ботев, Вазов и Левски.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Чудесно есе!Изпълнено е с мого искреност , красота, мелодичност и гордост-гордост от факта , че сме българи; гордост от това , че има какво да се говори за нашите Велики личности и Велико минало ,по света
  • здравей!много хубаво есе!аз също не се серамувам,дори напротив - гордея се.но нашите език и култура не са съвсем запазени чист,защото езикът ни е пълен с чуждици и по - голямата част от тях са турски.ако трябва да съм чесна езикът, който в момента се води македонски си е български и то по - чист от този, който говорим ние сега. НО аз определено се гордея със страната си и нищо и никой не може да промени това.А любовта ми към родните планини е огромна.повече от всичко на тази земя аз обичам нашите прекрасни планини........
  • Разбирам, ти досега си чакал обаждания... Усмихнах се.
  • Няма бе.
    Виж, че никой не се обажда.
  • Има, Георги.
    За съжаление...

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...