Apr 22, 2007, 12:59 PM

"АЗ СЪМ САМО ЕДИН КРЕХЪК ЧОВЕК..."

  Essays
2.6K 0 6
2 min reading
 

"Аз съм само един крехък човек..." - има такава песен.

Всеки от нас някъде вътре в себе си е един крехък човек.

Дори и оня, който го крие дълбоко.

А толкова често забравяме, че човекът до нас е също един крехък човек.

И мислим, че нашата болка е по-силна от болката на човека до нас.

И мислим, че нашите проблеми са по-важни от неговите.

Че нашата любов е по-възвишена.

Че нашата самота е по-страшна.

Че нашата тъга е по-дълбока.

И често сме готови лесно да нараним човека до нас.

Да пренебрегнем неговите проблеми.

Да подминем или да се надсмеем над болката му.

А той също е един крехък човек като мен, като теб.

Всички ние сме толкова лесно раними.

И за всеки неговите проблеми, неговата работа, неговата любов

са по-значими от другите.


Да!

Всеки е ос, около която се върти неговият свят.

Но за да бъде животът по-добър е нужно да не забравяме, че човекът до нас също има свой свят.

И всеки има свое място на тази земя.

Всеки има своя съдба, своя мисия и свой урок.

Дали ти си достатъчно висок, ако си стъпил върху някой?

Дали си достатъчно силен, ако насилваш?

Дали си достатъчно умен, ако не разбираш, че може да бъде насилено тялото, но не и  сърцето?
Дали мислиш, че ще станеш по-богат, ако откраднеш нещо чуждо?
Дали си достатъчно извисен щом не разбираш, че това е отговорност?

Дали някога ще бъдеш щастлив, щом не разбираш, че щастието е само миг?

Дали си мечтател, ако не знаеш, че никога няма да имаш онова, което искаш?

Дали знаеш да обичаш щом не разбираш, че не можеш да задържиш любовта, ако тя вече си е тръгнала, че желанието на любимия е по-важно от твоето?

Разбираш ли, че не само ти, но той също е само един крехък човек?

Затова, преди да нараниш първи някого, спомни си, че и той като теб е само един крехък човек и може да отвърне на удара.

Спомни си, че Бог не е икона или църква, не е стих, написан за  Него.

Бог е Любов, но не само към себе си, а към всеки човек до нас.

И всички ние сме само едни крехки хора, дошли на този свят, за да научим своя пореден урок по пътя на духа нагоре, към Съвършенството, към Него.

А дали сме добри ученици, ако само четем, но не учим уроците си?


20.04.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления - това е човешката философия... Дано бъдем човеци.
  • Страхотно е!
  • Поздравления за мъдрите думи!
    Прекрасно есе!
  • Браво!!! Много ми хареса! Мъдро и достойно
  • Някога на времето, един старец ми каза така:
    "Човешкото сърце е по-здраво от камък и по-крехко от черупката на яйце." И до сега помня тези думи.
    Прекрасно есе, Дани! Както всичко, което пишеш...

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...