Знанието е онази светлинка, криеща се в дебрите на всичко съществуващо, която го прави истинско. Но какво би станало ако тя липсва, ако е останала скрита, незабелязана?
Още с появата си, човекът се опитва да открие тези ценности. Понякога успява, а понякога - не. Противоположностите, духовност и бездуховност, са два дълги и трудни пътя, по които тръгвайки не се знае дали ще се стигне далеч, или в един момент те просто ще се сринат. Те са част от живота на личността, която го обвързва с други себеподобни, въвежда го в една по-различна и непозната обстановка - такава, която изисква всеотдайност, страст, очи, за да видят и сърце, да оцени правилният момент. Моментът за оценяване на ценностното и не чак толкова ценностното, за притежанието и липсата, за сравнението.
Поддавайки се на коварни предразсъдъци, индивидът се обрича на разрушение забравяйки ценността, забравяйки извървяният път, забравяйки всичко. Това би бил най-подходящият момент за личността да спре за секунда и да си представи ...