Jul 30, 2006, 8:23 PM

Безвремието на любовта

  Essays
1.8K 0 2
1 min reading
Капките дъжд падат към жадната земя в сноп от хиляди слънчеви лъчи. Нежната
музика, която извличат от сухата пръст се превръща в благоухание на разцъфнало
цвете. Тревата измита от гальовните ръце на падащата вода шумоли в приспивна
песен, разпръскваща мириса си в полето. Спокойна красота, докосваща с пръстите
си от вятър всяка част от небето и земята, оставя вкуса на устните си във
вечността на момента. После обвива в хладна, но чувствена прегръдка будещия се
ден, за да се стопи в приближаващата нощ. А аз вървя през поле от сняг и усещам
мекия допир на топлата трева. Вдигам очи в сумрака към небето, за да видя как
Слънцето прегръща Луната, завинаги събрали се в тишината на Космоса. Студената
им пареща милувка докосва хилядите овощни дръвчета, които разцъфнали дават вече
своя плод. Откъсвам един розов цвят и отхапвам от зелената ябълка в него, която
оставя по устните ми вкуса на презрелия плод. Усещам и вкуса на сладките ти
целувки, осолени от моите сълзи, които така и не изплаках. Поточето шумоли в
своето спокойствие, изтръгвайки ме от мислите, които не смея да помислия, а в
него лудите рибки още не снесли своя хайвер, вече плуват до придобиващите
очертания сенки на своите дечица. Папратта около него се полюшва при допира на
неизвилия се вятър, за да разпръсне още необразувалия се в сърцевината си мъх. А
аз вървя през безвремието на времето и единственото нещо, което не се променя
пред погледа ми е това, че те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...