Благодаря...
Благодаря...
Когато поисках да кажа нещо, думите се разбягаха като уплашено ято. Все едно нечии тромави стъпки изтрещяха в тишината и разкъсаха покоя й. Всъщност, като че ли най-уплашена от всички остана душата ми. Дали ще успее да се изрази по най-точния начин? Дали ще съумее да подреди думите така, че да бъдат разбрани - от тези, които следва да ги разберат? Думите - невидимите малки същества, които оживяват изпод пръстите, носейки в себе си светлината на мислите... Думите, родени и хвърлени в пространството, с надеждата да останат живи, достигнали до някой от вас...
Да, много ми се искаше да кажа нещо... на теб, точно на теб, не се оглеждай! Няма да откриеш друг наоколо. Дълго се чудех как да се изразя, за да ме разбереш, за да почувстваш, че говоря на теб. Защото ти и аз, и много други като нас, си приличаме по това, че търсим нещо повече от дневната доза храна, с която да поддържаме телата си. Вероятно духовете ни са доста подвижни и извън твърдата рамка на обримчващата ни материя, щом дръзват да я надскачат и да се опитват да надникнат какво има отвъд рамката.
Определено исках да ти кажа, че съм благодарна за подкрепата, изразена в коментар или просто чрез мисъл... Ти си, който се опита да стигне до мен, до моя свят, скрит зад думите. Сега разбираш, че говоря на теб, нали? Точно на теб, защото мислите ни летят в една посока, в едно измерение, където можем еднакво да усетим нещата.
Да, исках да ти благодаря по по-различен от стандартите начин. Защо ли? Ами вероятно, защото заслужаваш различност. Защото имаш онези очи и усет, които ще ти подскажат, че написаното се отнася за теб. И моите благодарности - също. За всичко! И извинението ми, че досега не съм ги изразила. Но се надявам да получа разбиране за закъснението - защото имах идеята, но не успявах да намеря формата, както и смелостта да опитам да надскоча стандартите. Защото думите, уплашени от моята нерешителност, се криеха страхливо зад зидовете на условностите и не смееха да излезнат на светло. Но сега... само да можеш да погледнеш как тичат към белия екран, за да се вместят някъде в текста... И се превръщат в усмивки - малки думи-усмивки - за теб! Светът е достатъчно намръщен и сив, така че винаги има нужда от допълнително усмивки. Приеми ги от мен!
Странно... уплашеното ято от разпилени думи кацна спокойно на рамото ми. И поиска да разкажа, че големият свят е съставен от малките хора с будни души... Че никога не е късно човек да започне отново... Че винаги освен видимото, има и други неща, които са някъде там - зад преградата, но могат да бъдат усетени, доловени и извадени на светло чрез чистата мисъл на твореца. А всеки може да бъде творец, стига да се осмели и да повярва в себе си.
Малките думи палаво затичаха, носейки в надпревара светещи букви, с които задружно изписаха: Б Л А Г О Д А Р Я!
Това е моят отговор за теб... и за всички, които разбирате моите мисли!
© Калина Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това е написано за всеки от вас!
Защото ми е трудно да ви благодаря персонално за изразеното в коментарите или дори за неизказаните усещания, измислих тази форма, за да ви поднеса своите благодарности - за това, че сте тук, за това, че сме заедно, за това, че ме приемате в общността си, че ме разбирате... и за всичко неизказано. Благодаря ви! Творете! Желая ви успех - от сърце! -
Много ми хареса! На теб и на всички, за които да нахраниш душата е по-важно, отколкото да нахраниш тялото - БЛАГОДАРЯ и от мен!
-
Не знам за кого е писано,но е толкова оригинално и уникално,че не мога да не ти благодаря...разнообрази ме и наистина ме накара да се усмихна и да разбера, че има и други като мен...Поздраления и едно голямо(БЛАГОДАРЯ)
-
Чета работите ти с ясното съзнание,че са много добри.Харесвам стила ти,продължавай все така .Не е късно...
-
``Защото думите, уплашени от моята нерешителност, се криеха страхливо зад зидовете на условностите и не смееха да излезнат на светло.`` Разбирам те много добре, колко пъти заради нерешителност сме пропуснали... важни неща... С удоволствие чета есетата ти. Поздрави!
-
Аз приемам усмивките ти!Пишеш страхотно! Да,наистина никога не е късно човек да започне отново..само да има смелост!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз ли те открих толкова късно ,или ти ми се яви,когато можех да разбера ,че съм точно аз?