Мислиш, че си го забравила? Тогава някой споменава името му и изведнъж се чувстваш сама на тъмна улица, а сянката, носеща името му, те настига и посяга да те хване. Страх, паника, пулса ти побеснява. Готова си да заплачеш, скръб обвива сърцето ти. Така, момиче, така разбираш, че той не е минало. Той е сега и ти го чувстваш по-силно от всякога. Сега, момиче, липсата му е още по-осезаема. А ти можеш да го видиш на три метра от теб, отпива от питието си и ти виждаш страданието си. Бориш се със себе си, бориш се за него и против него. Сгълчаваш се наум, спориш, колебаеш се. Искаш да го доближиш, искаш да го приближиш до себе си. Искаш да го прегърнеш, а краката ти като от камък отказват да се подчинят. И ти стоиш сама на един тъмен тротоар, хората ти подвикват да се отместиш, но очите ти все в него. С очи го молиш, настояваш, викаш го. А той в един затънтен бар пие. Пие и не знае, че ти причината, тази, която отрича, стои отсреща - толкова близка и толкова далечна.