Aug 1, 2014, 3:54 PM  

Блъди Мери 

  Essays » Love
2138 0 3
11 мин reading

Блъди Мери

 

Ти знаеш, че Аз бях тъпкача на ТВОЯТА жена. Това определение жегва сърцето ти. Зная, но сега не намирам по-точно от него. Тогава ти отговорих - „Защото Я обичам.." Сърцето ти се сви от болка като дамгосано. Искаше ти се да крещиш, да удряш, да разкъсваш, но облада яростта и болката, защото не искаше да бъдеш определен като рогоносец. Само изрече през зъби -„ТЯ ще реши”.  

 ТЯ прикриваше похотта си умело. Знаем само тримата. Но аз, зная от НЕЯ всичко за ТЕБ.

 Надяваше се, че проблема ще отпадне от само-себе си, ако не го чоплиш. 

 Заради децата, ТИ даже не смееше да повишиш тон на съшититите с бели конци нейни лъжи за наложителни командировки. Децата бяха пораснали. Подозираха нещо, но не го допускаха за своята майка. ТИ съзнаваше, че изхода от ситуацията не е в твоя власт. Откакто се случи това, ТЯ стана още по-грижовна, ведра и усмихната. Нямаше в какво да я обвиниш. Къщата подредена, яденето сготвено вкусно и сервирано естетично. На празници масата подредена великолепно, със запалени свещи, бельото и чорапите ти изпрани, ухаещи свежо. Ризите изгладени, чаршафите колосани. Всичко свети от чистота... И  все пак, ТИ намираше тази чистота за нечиста. Основният въпрос, който блъскаше в мозъка ти като нощна пеперуда в улична лампа бе „ЗАЩО?”. Около него жужаха безброй подвъпросчета - „Какво ти липсва?”... „Какво ми липсва че...?”..„Нали все аз бях инициатора в спалнята?” ..„Кое в него е по-качествено от моето?”... ”С какво те обогатява този боклук?”... ”Защо си НЕпресторено грижовна към мен, към семейството след като...?” и още много други такива досадни въпросчета бучаха в главата ТИ. Не И ги задаваше, защото знаеше, че така само ще се усложнят нещата. Не схващаше логиката. ЗАЩО след като:  ”Имахме страстни дни и нощи... Имаме пари... Не познаваме лишенията... Имаме прекрасна компания, приятелски семейства, още от студентските години... Продължаваме да си редуваме гостувания по 3- 4 пъти седмично... ТЯ е „душата” на компанията. Все така продължава да подготвя весели викторини за разнообразяване на пияческата атмосфера...Хората от приятелския кръг не биха допуснали за миг, че е способна дори на мимолетна изневяра. В техните очи ТЯ е идеалната съпруга...”. Огромната пеперуда ЗАЩО  не спираше да се блъска вътре, в главата ТИ.

   ТЯ беше обсебила и мен и ТЕБ едновременно. Сега съжаляваме и двамата. Аз - за глупостта да си пропилея времето и силите заради измислен, внушен идеал, а ТИ се чувстваш предаден от самия себе си, защото я заобича повече от преди да се появя аз. През всички тези години искаше да я мразиш. Опитваше се да И покажеш презрение, когато момента е удобен. Продължихте да спите в обща спалня, но с отделни завивки, по ТВОЕ желание. Ти очакваше да те прегърне и се заричаше в такъв момент да И обърнеш гръб и демонстративно да захъркаш. Такава ситуации се случваха след купон, когато сте пили повече. ТИ не изпълни замисъла си за отхвърляне нито веднъж. Всеки път се любехте страстно, а след това неизменно изпитваше погнуса от МЕН, от НЕЯ, че и от себе си.  Бързаше да влезеш пръв в банята. Искаше ти се да отмиеш всичката гадост, която си представяше за нея с мен. Решаваше твърдо, че така повече не може. Оставаше само да решиш сега веднага ли да поискаш развод или да изтраеш от благоприличие до сутринта. Всъщност ТИ беше сигурен, че ТЯ вече е заспала с благоговейно лице. Искаше ти се да заплачеш под  душа и да ти олекне, но чак такова падение на духа заради НЕЙНИЯ роман, не би си позволил никога. Сутринта се събуждаше, когато ТЯ влиза в стаята с поднос кафе. Докато отпивахте сладко-горчиви глътки си мислеше, че ще е неразумно да се откажеш от НЕЯ. Вече си изгубил любовта И, но все още ТЯ е единствения приятел на който може да довериш всичко, освен това, че Я обичаш.

  Въпреки, че закъснява вечер, не ѝ искаш обяснение, защото не ти се влиза в ролята на отчаян, досаден  ревнивец. Тя невъзмутимо приготвя нещо вкусно за вечеря, подрежда стилно масата. Прави коктейл от водка с доматен сок. Непринудено разпитва как е минал деня ти, докато, сякаш между другото, приготвя вечерята. Отначало отговаряш неохотно. Преструваш се на съсредоточен в „Дискавъри”, но ТЯ знае какво и как да попита. Слуша с интерес, дава ценни мнения, съветва, духовита е, свежа...Заслужава ли си заради едната чест да отхвърлиш и приятелството...Има ли любов?... Твоята чест е принизена единствено пред нея, а ТЯ те разбира. Знае, че си достоен, че си широко скроен мъж. Приема твоето примирение като жертва - В ИМЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО. Надяваше се, че ще провокираш съвестта И, а защо не и любовта? Това с ОНЗИ ще е до време. Почти започваш да се навиваш на уверенията И, че с мен е само в колегиални отношения, че съм И ценен в работата и нищо повече. Досещаш се, че ТЯ е достатъчно умна, за да се прикрива успешно. Годините се нижат, дамгата върху сърцето завяхва, но все наболява. Вечер, ако не сте на купон, лягаше преди нея, за да не се изкушаваш да я прегърнеш, когато легне до теб.  Мастурбираше мислейки за нея, докато ТЯ в другата стая работи по проектите си на компютъра. Много добре знаеше че  „работи” с мен по Скайпа. Че „работата” ще продължи почти до сутринта, когато ти вече ще си заспал. Не искаш да знаеш по какъв начин работи. Щом си е вкъщи, всичко е наред. Ще ти спестя детайлите по нашата „работа” в Скайп, но ще ти кажа в общи линии как протичаше нашата връзка.    Почти както с теб по отношение на приятелството, с тази разлика, че освен него имахме взаимни претенции, че се обичаме много и го декларирахме редовно.

  Според НЕЯ, секса не е основното. Той е само „върхът на сладоледа”, но съвсем не е задължителен. Важно е да се обичаме до гроб, да ценим и подхранваме любовта и да не помисляме за изневяра. Това беше НЕЙНОТО верую, което според мен беше лицемерно. По-скоро това бяха претенциите И към мен. Имахме допирни точки във възгледите си по необятния въпрос на любовта, но коренните противоречия бяха повече.  

 Отдавна бях И предложил да се разведе и да заживее с мен. ТЯ привидно прие предложението много сериозно и след една нощ размисъл ми каза, че не иска да става предател на семейството и децата си. Знаем, че повечето жени злоупотребяват с понятието „предателство”. Че не намира смисъл в това да загуби така изградения семеен живот заради алтернативата да бъде с мен. Това вече беше честно. Според нея, след развода щяха да останат само негативи - разбити отношения с порасналите деца, загуба на изпитания във времето семеен приятелски кръг, бездетност поради възрастта, превръщане на любовта ни в задължение. Доводите И бяха убедителни. Съгласих се, че единственото предимство, в крайна сметка, ще е свободата да бъдем постоянно и навсякъде заедно. Такава свобода скоро се превръща в негатив. Така приех да продължим връзката си без обвързване и уж бях свободен, а 15 години поддържах тези отношения с цялата отговорност и лишения, произхождащи от нея.  Ако това ТЕ успокоява, не бях щастливо влюбен в жена ти, най вече заради това, че ми вменяваше всевъзможни грехове, забелязвайки, че се опитвам да се отлепя от нея чрез изневяра. Беше като Биг Брадър. Винаги ме хващаше и ми подрязваше крилата със своите лицемерни възгледи. Имаше си и неведоми начини да накара жените към които проявявах интерес да се отдръпнат, без да ми дават обяснение за причините. Изглежда им съчиняваше за мен нещо, от което те се плашеха. Така и не разбрах какво точно, но бях сигурен, че е готова на всякаква мерзост в стремежа си да ме запази само за себе си.

 За да спазваме тайната на нашата връзка, аз се изолирах по нейно внушение от моя приятелски кръг. Срещах се почти само с нея. Бях в постоянна готовност да се отзова на потърсването И, за да се уговорим на коя пряка да се спотайвам с колата за среща. Това очакване беше много изнервящо. Затъмних стъклата на колата си, което ми костваше много глоби от КАТ. Имахме специални обиколни маршрути, когато трябваше да ти Я доставя в къщи. Имахме кодови наименования на местата, където трябва да паркирам в близост до дома ви. Код 1 - Зад боклукчийския контейнер, в първата южна пряка на вашата улица. За да не бъдем разконспирирани, променяхме местата периодично. Северната пряка, западната пряка... понякога се случваше да сбъркам кода. Следваше мини-скандал. Обикновено се налагаше да чакам в колата от 30 мин. до повече от час. Не смеех да изляза да се разтъпча. Нямах право на ропот, защото конспирацията го изискваше. Внимавах да забележа кога ще мине по другия тротоар и след като се отдалечи плавно приближавах колата, за да се качи почти в движение. Ходехме да пием кафе в някое смрадливо капанче в покрайнините на града. Увличахме се в дълги разговори. Много често ТИ беше нашата тема. ТЯ не се дразнеше, когато се изказвах зле за ТЕБ, даже май и харесваше. Не ТЕ хвалеше, но никога не каза лоша дума по ТВОЙ адрес. Това не е типично за изневеряващите съпруги. ТЯ опитваше да разпалва ревността ми, като изиграваше прикрито възхищение от ТВОЯТА нравственост и интелект. Замисъла И да ревнувам не сработи, защото аз истински започнах да ТИ се възхищавам. 

 Според НЕЯ ревността е най-верния индикатор за любов. Все още доста хора вярват в този средновековен постулат, но това е друга тема.

 Карахме се само по телефона - предимно за невъзможността да се срещнем. Това от мен, а от нея - несъстоятелна ревност. Не ходехме повече от два-три пъти в едно и също капанче, за да не бъдем разпознати като влюбена двойка. Постоянно сменяхме кварталите. През пролетта ходехме с колата на излети извън града. Палех огън и печахме нещо. Все се намираше някой овчар, който да занича от храстите. Преди това се навъртаха стадните кучета, подушили печеното, и нямаха нахранване. Така оставахме обогатени от чистия въздух, с надежда следващия път да ни се отдаде възможност за секс сред природата, което не беше чак толкова романтично на практика. Много често нашите места вече бяха заети от други като нас. Веднъж от горичката излезе микробус. Жената отпред ни видя късно и буквално изчезна. Явно залегна на седалката. Миличката, тя се криеше от нас, сродните души. Досмеша ме и ми дожаля за нея.

 Разбрахме, че романтиката на излетите не се получава както е в порно-филмите и наехме квартира в най-отдалечения квартал. Там хората се познават. Ние бяхме непознати и интересни. Плъзват мълви. Въпреки, че поединично, почти с прибежки и припълзявания се добирахме до входа на панелката, докато отключвах заяждащата ключалка, няколко чифта очи ме наблюдаваха изпитателно от терасите, а след това оставаха да огледат и преценят НЕЯ. Докато се любехме, заглушавахме стоновете си с възглавниците, защото знаем как е в панелките. След няколко квартирни акции ТЯ реши, че е рисковано и в ТВОЯ чест освободихме квартирата. Наехме друга в друг квартал, но резултатът беше същия. Издигнахме в култ секса, (по скоро аз) тъй като не беше лесно да се скрием от света. Правехме го в други градове, в хотели, където е достатъчно да се регистрирам само аз. Там бяхме щастливи и разкрепостени за няколко часа.

  Аз бях магарето с увесения морков на секса пред муцуната. Следвах този морков неотклонно. Между моркова и муцуната бяха разговорите за НЕ всичко, предимно от сферата на културата и нравствеността. Всъщност, цялата култура се въртеше около к*ра. Такива бяха нашите мисли на подсъзнателно ниво. В разговорите ни не присъстваха простащини като тази фройдистка истина. Често, почти всяка вечер, желанието за секс преливаше границите на въздържанието и се задоволявахме в колата, паркирана на Код 1, зад боклукчийския контейнер. За мен това беше фалшива романтика, но на НЕЯ явно И харесваше. След което ТЯ се прибираше за да ТИ сервира вечерята и да заживее своя целомъдрен живот.

 Бях си наложил автоцензура за свободни изяви по въпросите за нравствеността и секса, защото ТЯ дотолкова не приемаше моето мнение, че ставаше нападателна и ревнива. Сърдеше се не на шега, а аз не исках да ми се размине онова изпотяване на стъклата в колата, преди да вечеряте.

 Има още безброй детайли в нашата дългогодишна връзка, които ще ТИ спестя.

 Основното, което искам да кажа е, че ТЯ манипулираше нас двамата по изключително фин начин и успя да живее два живота едновременно 15 години. Живота на курвата и живота на целомъдрената Пенелопа. Избираше си всяка една от тези две роли пред всеки един от нас. Това не беше шизофренно раздвояване на личността, а чисто разнообразие - нещо като редуване на горещ и студен душ. Действа витално и освежаващо за всяка страна на триъгълника, независимо от моментните чувства. В този триъгълник любовта беше също с гротесктна маска по всички негови страни. Триъгълник, в който само секса беше същински, без маска.

 Правят го толкова много хора, но малко успяват да влязат в противоположни роли, когато си поискат. При това за толкова дълго време. Такова съвършенство се постига от специален материал и много специален характер на създателя. Нашият триъгълник се разпадна след 15 години от умора на материала. Беше толкова устойчив, защото с ТЕБ сключвахме тъпия ъгъл.

 

 Интересно ми е каква е формата на вашия семеен живот сега, няколко години след разпада на триъгълника. Доколкото ви познавам, живеете мирно. Не вечеряте, за да спите леко. Пийвате по чаша ”Блъди Мери” преди лягане. Само подрънкването на леда в чашите отеква. Имате теми за разговори, но не ви се говори. Имате спомени, които не ви се обсъждат. Страстите са успокоени. Каквото имаше за казване, беше ТОГАВА. Уморени сте. Ще си легнете под една завивка, за да ви е по-топло и да се наспите добре.

   Нищо лично. Наздраве! Аз предпочитам нещо по-свежо... Нека да е „Джин-Тоник”!

© Марин Енев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не бях чел досега тази перспектива на триъгълника. Възприема се много реално. Само едно нещо ми липсва. Обикновенно мъжете сме по емоционални и активни и в двете роли. Не можех да се отърва от чувството, че ако заменя мъжете герои със дами а жената с мъж ще ми е по естествено някак си. Поздрави за разказа! Много е хубав!
  • Някои жени и по един мъж нямат до себе си, а други въртят по двама, че и повече, на малкия си пръст, а в случая – и за много дълго. Евала!!!
    А сега – сериозно: този разказ е игрив прочит на вечната, станала банална, тема за любовния триъгълник, при това поднесена с премерена доза хумор. Чете се леко, на един дъх. Авторът прави, освен картинните описания, опити за психологически анализ на ситуацията и участниците в нея. Явно е интелигентен и чувствен мъж / моралният аспект на поведението му няма да коментирам/. Заглавието е чудесно, с препратка от наименованието на питието към кървящите сърца на героите. Финалът също много ми харесва – отворен и много закачлив, многозначен, макар и лаконичен.
  • Женомразецът в този герой личи отдалече - как пък само и единствено жената е виновна за всичко!!!
Random works
: ??:??