Попитах най-различни хора какво мислят за брака в ранна възраст, едни твърдяха, че е грешка, други вярваха, че това е нещо напълно възможно и прекрасно. Имаше едно нещо, което обединяваше всички мнения - негативни и положителни. Всеки би пристъпил към брак на 18 години (като 18 символизират ранна възраст) ако всеки има до себе си подходящ човек. Някой специален. А те не са много. И за всички обстойно разпитани съществува, или е съществувал само един такъв.

С брак на 18 пропускаш изключителни възможности, като напрамер разврат, купони, дискотеки и други. Но отново не е казано, че трябва да бъде така, можеш да ходиш на купони и на дискотеки и с човека, който обичаш. А ако цялото това безкрайно купонясване няма смисъл? Ако е нещо приятно, но все пак се чувстваш празен. Ако има едно нещо, което придава смисъл на всичко, ще го оставиш ли на заден план, защото хората казват, че брак на 18 години би бил грешка, защото сме млади, не знаем какво искаме, нито кои сме и също така не знаем как да се грижим за семейство. Това са неща, които се научават с годините, но вместо да изминаваме този път поотделно, не може ли да го направим заедно? Хора с повече опит от мен биха казали, че това би било грешка. Но тези хора са се оженили на 30, а други на 19, съответно грешка ли би било, или не, при положение, че и едните, и другите са разведени сега??? Любовтта на младите е най-чистото и свято нещо, ако изобщо можем да наричаме каквото и да било свято. И дори да трае 3 години или 6, си заслужава да се поемат всички шансове, свързани с нея. Защо тя трябва да свършва??? Хората са забравили как да обичат, как да показват любовта си, или как да се борят за нея??? Всички знаят как да изкарват пари и да се борят за оцеляването си. Но колко са тези, които могат да предпазят любовта си от горе споменатите? Щом любовта към собственото ти дете може да се изпари, или да мине на заден план заради парите и работата ти, значи и любовта към много специален човек също може, нали??? Ако имаш някой до себе си в най-трудните ти моменти, някой, който да ти помага, когато си затруднен и някой, който да ти напомня кой си и какво си, когато тръгнеш по грешен път, според мен това би било прекрасно, защото когато порасна, искам да бъда точно като мен - искам да запазя това, което съм в момента, разбира се, да го развия, но не и да го променя, искам да знам какво е да си дете, да си наивен и да обичаш. Защото аз обичам. Обичам него. И искам някой ден да си спомням това и не просто да си го спомням, искам някой далечен ден все още да обичам него. Заедно можем да направим всичко. Дори и да запазим това, което имаме.
Разбира се, има и една много тежка част от сериозните взаимоотношения на двама души - парите. В началото няма да имате, после постепенно ще изградите всичко заедно. Кой е казал, че няма да бъде трудно? NO pain, no gain.
И в крайна сметка, аз не смятам, че да се ожениш на 18 не би било грешка, бих се борила, за да просъществува това нещо и знам, че така и би станало. НО все пак не бих го направила, защото това означава прекалено рано да отида в света на възрастните, а аз не искам.

И все пак аз съм само едно горе-долу 17 годишно момиче. Какво ли разбирам аз? Знам едно със сигурност. Начинът ми на мислене все още е някак чист и свеж. И всички, които са пораснали и са изгубили детето в себе си, способно да повярва във всичко, би трябвало да прочетат това и да се замислят какво е било някога и все още ли е така. Какво са изпуснали, от какво са спечелили, но не пари. За какво живеят и животът им това ли е, което са искали да бъде???