Червените карамфили
Беше онази паметна 1990 година. Време на ентусиазъм и еуфория от предстояшите първи свободни демократични избори. Митинги, шествия,
опиянение!... Сега поглеждайки от пиедестала на настоящата си възраст, се виждам – млада и вдъхновена, изпълнена с непоколебима вяра в утрешния
по-добър ден.Бях прегърнала с цялото си сърце идеятя за новата демокрация.
Макар, че никога не парадирах с това, аз горях с пламъка на очакваните промени.
Една вечер се отбивам в дома на баща ми. Разпалено започвам да му разказвам за намерението си да се включа в предизборната агитация. Той ме поглежда с почуда:
- Ти сериозно ли говориш?
- Разбира се! – отговарям уверено, макар, че долавям упрек в очите му.
- Виж какво, дъще, разбирам вълнението ти. Познавам това приповдигнато настроение – познавам обаче и болката от разочарованието
и неговото последствие. Политиката не е за всеки, защото всъщност, в повечето случаи, е мръсна и коварна игра.Познавам твоята емоционалност и чисто сърце. По-добре б ...