Честото "обичам те" не е ли само жест, за да отбием номера?
Честото ”обичам те” не е ли само жест, за да отбием номера?
По света непрекъснато чуваме честото изричане на думите “обичам те”, не е ли време да се запитаме дали това е традиционното изразяване на нашите чувства или прост трик, с който казваме, че не ни се занимава!
Навсякъде, дори в собствения си дом, по какви ли не поводи единственото, което чувам, са недоказаните думи ”обичам те”, не е ли твърде празна и незначителна честата им употреба? Наистина ли искаме най-красивите за влюбените хора думи да се превърнат в даденост, клише или подробност от пейзажа!? Да, може би е по-добре да помислим и да осъзнаем, че света, в който живеем, малко по малко ще се превърне в една досада - хората около нас и всичките ”обичам те”, изречени, защото няма какво друго да кажем.
По мое лично мнение не са останали много хора, които изричат тези думи, защото ги чувстват… да, ние обичаме роднините си и хората, близо до нас, но ако се замислим и пресметнем в главата си, ще разберем колко малко са били пътите, когато наистина сме го чувствали. Трябва ли да го казваме, само за да отбием номера, не е ли по-добре просто да си замълчим.
Винаги съм се чудила кое ни кара да изричаме толкова често ”обичам те”, дали са теленовелите, които са ни научили на безмислената употреба на тези думи, или безразличието, с което ние, хората, се отнасяме един към друг? Аз твърдо заставам зад твърдението, че ”обичам те” без доказателства и дела не е нищо повече от едни обикновени думи без никакъв смисъл! Обаче не мога да отрека, че самата аз съм била от тези хора, които обезмислят тези думи, но какво да направим, за да предотвратим изчезването на магията, която живее в тях? Това е загадка за повечето от нас, но все пак остава вярата, че чудесата съществуват и ако наистина дълбоко в нас има поне малко желание да вдъхнем живот на тези думи, може би ще е по-лесно просто да се вслушаме в сърцата си всеки път, когато казваме на някой: ”Обичам те!”.
© Лора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекалено си права!Аз лично рядко казвам обичам те, предпочитам един нежен поглед от любимия човек, от колкото онова постоянно "Обичам те"!
-
Права си.
Снощи гледах финала на едно наше риалити шоу, където едни граждани неистово крещяха от сцената "Обичам вииииииии!!!".
Странно, не се почувствах обичан. -
Наскоро се бях замислила точно по същият въпрос. Ежедневно има хора, които ми казват колко много ме обичам, вярвам, че повечето от тях са искрени, но постъпките, лично за мен, са много по-стойностни и ми показват истинските чувства на човека.
Но, има и друго. Днес едно момиче ми каза, че казва постоянно "Обичам те" на хората на които наистина държи, защото това се забравяло и изпитва нужда да им го казва по-често. ... :| -
Изобщо не мисля , че честото казване на хората , които обичаме, "Обичам те" е "жест да отбием номера"... Вярно, хората, които го казват , го правят по различни причини. Но когато става въпрос за взаимоотношения, градящите се на истински чувства, "Обичам те" бих казала , че трябва да се казва с особена честота ... Самият факт , че хората се сещат да го казват е многозначителен ... Не , когато се казва като клише , а когато се казва винаги , когато изпитаме потребност да го кажем ... Винаги съм се дразнела на мнението на хора , които смятат , че за да се запази стойността на тези думи , независимо , че отвътре ги изгаря да ги изричат по-често , те се възпират ... Защо ?!? Да не би да е проява на слабост , както си мислят , тези , опитващите се да се правят на силни ...
Ти , разбира се , долкото виждам имаш предвид друго : когато се казват , без да се влага истински смисъл , когато са просто голи думи ... Да, тук съм съгласна , тогава са лишени от стойност , а всичко лишено от стойност е непотребно ... -
Ивс! Където се появиш, става интересно!
Не отминавай никое "Обичам те!",
прошепнато от глас, с очи, с усмивка.
То идва от пустинни разстояния,
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те!",
защото ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Изостряй, своя слух, да не дочуваш,
със всички свои сетива улавяй,
блуждаещият знак за всеотдайност.
И ако ехо в теб не се събуди,
отново се поспри, не отминавай.
Да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита.
А после... в сънища да те извайват.
Николай Христозов
Това ти го написах по памет на момента. Много пъти съм си задавал този въпрос, който поставяш. И съм намерил своя отговор. На много малко хора съм казал, че ги обичам. Но съм бил винаги искрен, каквото и да ми е струвало... -
ПОдкрепям мнението ти... Но, мисля, че ние хораа трябва разумно да мислим какво, кога, как и къде говорим, за да няма наранени- 1-вото, а и да необезличаваме въздействието на словата с прекалената честна употреба.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
