В последните години често чувам коментари от приятели – „Много си крайна“ или „Не съди толкова строго“ или „Не всичко е черно или бяло“. В последните години съм влизала с спор с може би толкова на брой хора, колкото познавам. И в последните години съм продължила да поддържам връзка с толкова хора, с колкото намирам смисъл да общувам. Преди 18-ия ми рожден ден винаги съм била тиха, винаги съгласна, никога конфликтна и никога критична, с две думи – човек в сянка. Но тогава никога не съм чувала коментари от рода на: „Много си тиха“, „Съгласна ли си?“, „Как се чувстваш“. И това ме накара да се замисля как мога да заявя себе си, да имам глас и да вземам участие във важни избори.
След това до 23-тата ми година съм се лутала между ролите на конформист, аутсайдер, социопат, агресор и други, но нито една не ми е донесла мир или себеосъзнаване. Всички са били опит за бягство от реалността или опит за справяне с реалността. Един ден попаднах на книгата „Четирите споразумения“ и смея да твърдя, че ...