"Човекът-мислеща тръстика"

Кой е най-големият въпрос, вълнуващ човечеството още откакто свят светува? Това е и въпросът, който досега не е намерил отговор и вероятно дори да измине същото това време, все още ще чака нещо или някой да намери разковничето и да му отговори. От друга страна, може би това е целта...никога да не разберем, никога да не можем да си отговорим на този въпрос?! Може би това е идеята всеки ден, всеки живот, всяка секунда да го търсим и може би точно това търсене на откритието ни прави човеци?! И това е въпросът-Какво е човекът?! Още от самото начало, откакто съществуваме, от тогавашно време до днешно, стотици учени, философи, литератори, духовници търсят отговора на въпроса, който вероятно няма такъв. И не само те, всеки един човек независимо какъв е по религия, професионално и социално положение, всеки се пита-"Какво е човекът?"в един момент в живота си-това се случва дори и със хората който са в затвора. И всеки един човек, запитал се това си е дал сам за себе си отговора, въпреки познанието, че този отговор никога не може да се запълни.

  Блез Паскал, който е френски математик, физик и философ има интересна теза относно отговора, който всеки един търси. В своите „Мисли”, които са публикувани посмъртно той описва своите разсъждения относно определянето на човекът и неговата участ по този начин: „Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности. За него са еднакво непостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща.

Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива. Защото то съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това.

Той ще иска да се извиси над човешките си измерения, а в крайна сметка е само човек, тоест годен за малко и за много, за всичко и за нищо: нито ангел, нито звяр, а човек.

Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите.

Учат ни на всичко друго, само не как да станем достойни хора. А ние винаги претендираме, че знаем по-добре от всичко останало именно това. Претендираме, че знаем единственото, на което никога не ни учат.

Никога не живеем в настоящето. Толкова сме неразумни, че все блуждаем във времена, които не ни принадлежат, пренебрегвайки единственото, което ни е дадено. Почти никога не мислим за сегашното; а и дори да се замисляме, правим го само с оглед на бъдещето. Настоящето никога не е наша цел. Миналото и настоящето са за нас средства, единствено бъдещето – наша цел. Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем; и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежно никога не сме щастливи.

Справедливостта може да бъде оспорена, докато силата е очевидна и неопровержима. Затова хората не са успели да въоръжат със сила справедливостта, тъй като силата се е опълчила срещу нея и се е провъзгласила самата тя за справедливост. И така, неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата.”*(1)

    Как аз интерпретирам казаното от Паскал?! Ето какво иска да каже той накратко-Човекът не е най-силното нещо на света, нито пък най великото, дори напротив, той е слаб и невзрачен като тръстика. Но той не е каква да е тръстика, той е мислеща тръстика. Но защо пък мислеща тръстика-защото той може да осмисли и да осъзнае, че е нищо, но пък всъщност може да сътвори, да направи и да бъде всичко. Защо аз съм склонна да се съглася със казаното от Паскал, защото мисля, че именно това, което той описва донякъде ни прави човеци, а именно, мисълта, идеята, душата, че сме такива.И както той загатва, аз ще го заявява направо: Има хора, който са само тръстики и има хора, който са мислещи тръстики! Защо?! Защото човек е без душа е нищо, а това нищо е само тяло. А защо има от едните и от другите след като всеки човек се ражда с душа-Защото тези, който са само тръстики не знаят, че имат душа, съответно не знаят да я чувстват, не знаят да я използват, не знаят да я я търсят...Те не знаят как да мислят, следователно са само тръстики!

    Но феноменът е, че от които и хора да сме, дали от едните или от другите се появява нуждата да управляваме времето, да бъдем идеални, одобрени от всички и всички го в правим в стремежа си да изживеем живота си добре, но понякога, дори много често се случва така, че се стремим към нещо или към всичко, към което не бива да се стремим. И че накрая дори да изпълним всичките си цели, каквото и да сме направили за света, ако вътре сме празни и не сме истински...нищо от това няма да ни послужи, нищо от това досега което сме постигнали е имало смисъл. Да живееш добре, всеки различно го определя: За някои да изживеят живота си добре е да имат коли, пари и проблемите на другите да не ги засягат, за други да изживеят живота си добре означава да си позволяват всички удоволствие или пък да се борят за власт и успехи в техните малки светове и по този начин да се чувстват значими, за трети да изживеят живота си добре е да живеят само за другите и никога за себе си, независимо дали страдат или не, за четвърти да изживеят живота си означава просто да бъдат щастливи, въпреки цялото страдание и поквара, да вярват и да помагат на хората, да се трудят и жертват за идеала си, дори да ги мислят за луди. Да живеят за другите, но във своя собствен живот. За всеки един човек, независимо какъв-живота е избор и той избира какво/кой ще го посрещне, за какво и кои ще живее и какво/кой ще го изпрати...

   И накрая за какво ни е да управляваме времето, да бъдем идеални и успешни, ако не сме щастливи и няма с кой да го споделим?! За какво ще ни послужи да управляваме себе си и другите...?! Та ние управляваме света-това не ни ли стига?!!Ние дори искаме да управляваме глупостите, мислите и чувствата...та дори и на това или този, който не ги притежава? Това ли е

да се живее добре и истински?! Много хора мислят за луди и глупаци тези които гонят вятърни мелници, мислят ги за откъснати от реалността, живеещи в някаква утопия, но не е така. Те гонят вятъра, защото не искат да живеят нито във войната, нито в някаква утопия, а в истинската истина и за тя всичко друго не е възможна пътека...

    Интересно е как много хора мислят, че са реални и праведни, че са идеални и властни, че не са наивни и не се влияят от нищо друго освен от мисълта си, че са стъпили здраво на земята, че никой не може да ги заблуди и победи, че не вярват в измислени приказки, но всъщност не разбират, че те са тези, които живеят в утопия и се стремят към нея...! Защото всъщност какво е утопията- (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място“, т. е. „не място“ или „място, което не съществува“) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.*(2)

  Стремят се към съвършен свят във техните ум и очи, но накрая се оказва, че всичко което са били и в името на което ще пожертват всичко, дори и душата си и в приказките дори няма да го разказват, просто защото те живеят в свят много далеч от този, в който могат могат да живеят истински, а именно света в който може да се живее истински е реално съществуващият. Този свят, който ще видим когато слепи за всичко друго, отворим очите и сърцето си за него.

„Мисля, следователно съществувам.”-„Разсъждение за метода“*(3)

Декарт