Истинските човешки ценности се губят постепенно. Въпреки кръговрата на времето и
повторимостите е развитието на обществото, новото от постиндустриалния свят
манифестира силата си, докато човекът загубва своята усмивка сред безбройните
машини и технически изделия, появили се на широкия пазар. А къде е естественото
общуване между хората, наричано днес комуниказия, къде са чувствата и
благородството, които с времето оформят човешката душа?! Няма ги. Изчезват. В
стремежа си към урбанизация и максимално улеснение на живота си ние - човешките
същества, забравяме стойността на живота. Всичко се превръща в сива и бледа
сянка на себе си. Реалното общуване е подменено с виртуално. Но къде е
смисълът?! Къде е усмивката?! А погледът, който казва всичко?! Те се губят в
пространството на роботизирания цвят. По този начин хората могат да бъдат
излъгани много по-лесно, а това да доведе до объркване на техните представи. Ако ...