Много отдавна, в далечната 2002 година, много мислих по темата. Мислих как се развиват обществата и до къде води това. Как може да се предотвратят тежките последици. Може да ви се стори странно, че една млада жена мисли за това, вместо да се радва на живота, но ...
И така ... и днес мисля по същия начин, но съм много по - песимистична, защото се давим в предвидените проблеми и не намираме решения. Първо, имахме дълъг период на мир. Държавите бяха капсулирани и по време на студената война и след нея. Особенно от Източна Европа. От руската зона на влияние. Хората бяха заети със собствения си живот. Искаха още и още и бяха недоволни, че не го получават. Но бяха пасивни. Така бяха свикнали. Спокойствието и предвидимостта не им бяха тема. Бяха даденост! "Няма да оправим света!" На маса, в тесен кръг, мърмореха, но до там. Отглеждаха се все по - мекушави и капризни поколения! Умовете на някои хора работеха на пълни обороти, за да задоволят желанията си. Така се развиваше престъпната мисъл. П ...