Човешка природа
Много отдавна, в далечната 2002 година, много мислих по темата. Мислих как се развиват обществата и до къде води това. Как може да се предотвратят тежките последици. Може да ви се стори странно, че една млада жена мисли за това, вместо да се радва на живота, но ...
И така ... и днес мисля по същия начин, но съм много по - песимистична, защото се давим в предвидените проблеми и не намираме решения. Първо, имахме дълъг период на мир. Държавите бяха капсулирани и по време на студената война и след нея. Особенно от Източна Европа. От руската зона на влияние. Хората бяха заети със собствения си живот. Искаха още и още и бяха недоволни, че не го получават. Но бяха пасивни. Така бяха свикнали. Спокойствието и предвидимостта не им бяха тема. Бяха даденост! "Няма да оправим света!" На маса, в тесен кръг, мърмореха, но до там. Отглеждаха се все по - мекушави и капризни поколения! Умовете на някои хора работеха на пълни обороти, за да задоволят желанията си. Така се развиваше престъпната мисъл. Повечето не си даваха зор да мислят. животът им беше рутина и завист. Но, обществените, държавните нужди си остават същите. Нуждите от ресурси се трупат. В един момент се оказва, че с политически и икономически средства не могат да ги задоволят. И се стига до война. Някой политически лидер решава, че това е правилно и напада. Народите са свикнали на мир. Не искат да воюват. Но, свикнали са и да се подчиняват на лидерите си. И воюват. Пролива се много кръв! Съсипва се природа! Създаденото по мирно време! Абсолютно излишно! Тогава си мислех: винаги има някой, който нарушава правилата! Винаги има някой, за когото "целта оправдава средствата!" Как може бъде спрян, без война? И не намерих отговор. Това важи и за отделния човек, и за политическите субекти. Как може да се спре нарушаването на правилата и насилието превантивно? Никак! Стигне ли се до там, важат законите на войната! Силният печели и пише историята! Останалите не могат да са неутрални. По един, или друг начин заемат позиция и плащат! Кой с кръв, кой с лишения! И тогава си дават сметка, че спокойствието не е даденост! Че мирът и предвидимостта трябва да се защитават! Все още, обаче, нежеланието да са съпричастни към войната ги прави пасивни. Искат да гледат отстрани, как едни хора взаимно се убиват. Да изчакат едната страна да победи и да застанат до нея! Същото е и при сблъсък между индивиди. Гледат как накой бива пребиван и не се намесват. Подминават, или снимат. Доволни са, че не са те жертвата! Жертвата, обаче, се нуждае от подкрепа! От защита! Малцина са готови да се намесят! Всеки си дава сметка, че някъде там, живее неговият насилник, или убиец, но се надява да не се срещат! Но се срещат! В много случаи се срещат! Неизбежно е! И пак светва въпросът: как да се избегне сблъсък?! Как да се неутрализира насилникът?! Няма отговор! За превенция да не говорим! И тук е мястото на дезинформация, демагогия и внушения! Ама, тя жертвата, започна първа! Заслужава си случващото се! Но, седят на далеч, глупаво убедени, че са само коментатори! А, насилникът се настървява! Веднъж победил и ненаказан, той избира друга жертва. Докато срещне своя насилник! Никой не иска насилие! Но и малцина са готови да се опълчат на насилника! От друга страна, за толкова дългата история, човекът е създал оръжия, способни да унищожат човечеството и всичко живо на тази планета! Пак идва предупреждението: винаги ще се намери някой, който да посегне към тях! Те няма да са възпиращи за него! "Целта оправдава средствата!" И пак питам: как да се предпазим? Как да се защитим? Как да си променим мисленето? Всеки научава уроците си през изпитания! Никой не иска изпитания! Как да се научат уроците без изпитания?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ОК.
-
Който иска гласът му да бъде чут и да има смисъл от това, си намира къде и как: протести, митинги, политически платформи на движения и партии и др. Тука най-много някой да напише някой коментар, да си начеше човек езика доволно, че някой все пак му е обърнал внимание. "Не искам война! Не искам насилие! И не знам как да го постигна! Нашият народ също не иска сътресения. За това и не получава каквото иска и му се полага." - нали питаш? Отговарям ти. И още нещо: "нашият народ" е разединен и не иска едно и също!
-
Това критика ли е? Не знам такова място. Бъди здрава, Пали! С най - добри чувства!
-
Намери си реална изява на място, където гласът ти ще бъде чут
-
Така е, Стойчо! Аз, като жена, треперя над всеки живот! Не искам война! Не искам насилие! И не знам как да го постигна! Нашят народ същоне иска сътресения. За това и не получава каквото иска и му се полага. Освен това е много разделен! Едни искат едно, друго - обратното. За това седим на едно място. И, това, което ме вбесява е, че едни печелят избори, последните по вот искат да управляват. Защо гласуваме тогава! С този не говорели, с онзи! Да, ама те са събрали най - голям вот! Зад тях стоят най - много хора! Изнудване! Политиците на малките партии съботурат държавата! А, някога наивно мислех, че силната опозиция ще е коректив на управляващите!
-
Ние за разлика от свободните общества:нямаме чувство за съпричастност и солидарност.Видяхме един Лех Валенса в Полша как успя да изкара хората от корабостроителницата в Гданск на протест за трудови права и достойно заплащане и голяма част от поляците,които въпреки преврата на Войчех Ярузелски показаха, че не се плашат!
Вижте историята на цивилизацията,въпреки жертвите диктаторите нямат бъдеще!Сега отново започва "войната на световете"!Ще има жертви, ще има шумни речи и сълзи,но може би ще дойде нечакана повсеместна идея, че ресурсите на Земята са ограничени и който и свят да победи, това ще бъде "пирова победа"! -
Така е, Руми! Трябва ни една крачка! Да се замислим! Това трябва! Не е абстракция!
-
" Зависи от всеки един!" Избора който ще вземе всеки един поотделно за Доброто или Злото. Свободен си в избора, но имаш отговорност и заплата.
-
Така е. Истина! Но, не искам да е така! Въпросът е, че не зависи от 1 човек. Нито от 100! 1000! Зависи от всеки един!
-
Има много гледни точки, но нито една не е обобщаваща и полезна. Сърдечно благодаря, Петър, че прочете и коментира. Нашите проблеми, наречени от ЕС " българската болест", също са причинени от този проблем. Дълъг период на спокойствие, който отпуска, разглезва хората. На всичко отгоре, тази болест е силно заразна.
-
И исторически погледнато е било така, и сега е същото.
Но, някои разглеждат войната като икономически стимул и растеж, пренебрегвайки жертви, страдания, и т.н. -
Благодаря, Горски. Както виждаш, много време мина от 2002ра. Все още темата ме занимава. На лице са всички нейни грозни, страшни прояви. Насилие! На лично, обществно, политическо, междудържавно ниво! Това, че съм била права и предвидлива не ме топли! Би ме стоплило решение на проблема, но такова нито има, нито се задава.
-
Много мъдри въпроси за млад човек! И на мен ми убягват отговорите.
Пророк Исая пише за едно царство, което ще дойде в края на времето. Ще се управлява лично от Бог. Народите казва вече няма да се учат на война. Впрочем ето го стиха. Исая 2: 4
"Бог ще съди между народите
и ще решава между много племена;
и те ще изковат мечовете си на палешници
и копията си - на сърпове;
народ против народ няма да вдигне меч,
нито ще се учат вече на война."
Дотогава подкрепяй жертвата, доколкото можеш.
Благодаря ти за тези разсъждения.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
