Човешка природа
Много отдавна, в далечната 2002 година, много мислих по темата. Мислих как се развиват обществата и до къде води това. Как може да се предотвратят тежките последици. Може да ви се стори странно, че една млада жена мисли за това, вместо да се радва на живота, но ...
И така ... и днес мисля по същия начин, но съм много по - песимистична, защото се давим в предвидените проблеми и не намираме решения. Първо, имахме дълъг период на мир. Държавите бяха капсулирани и по време на студената война и след нея. Особенно от Източна Европа. От руската зона на влияние. Хората бяха заети със собствения си живот. Искаха още и още и бяха недоволни, че не го получават. Но бяха пасивни. Така бяха свикнали. Спокойствието и предвидимостта не им бяха тема. Бяха даденост! "Няма да оправим света!" На маса, в тесен кръг, мърмореха, но до там. Отглеждаха се все по - мекушави и капризни поколения! Умовете на някои хора работеха на пълни обороти, за да задоволят желанията си. Така се развиваше престъпната мисъл. Повечето не си даваха зор да мислят. животът им беше рутина и завист. Но, обществените, държавните нужди си остават същите. Нуждите от ресурси се трупат. В един момент се оказва, че с политически и икономически средства не могат да ги задоволят. И се стига до война. Някой политически лидер решава, че това е правилно и напада. Народите са свикнали на мир. Не искат да воюват. Но, свикнали са и да се подчиняват на лидерите си. И воюват. Пролива се много кръв! Съсипва се природа! Създаденото по мирно време! Абсолютно излишно! Тогава си мислех: винаги има някой, който нарушава правилата! Винаги има някой, за когото "целта оправдава средствата!" Как може бъде спрян, без война? И не намерих отговор. Това важи и за отделния човек, и за политическите субекти. Как може да се спре нарушаването на правилата и насилието превантивно? Никак! Стигне ли се до там, важат законите на войната! Силният печели и пише историята! Останалите не могат да са неутрални. По един, или друг начин заемат позиция и плащат! Кой с кръв, кой с лишения! И тогава си дават сметка, че спокойствието не е даденост! Че мирът и предвидимостта трябва да се защитават! Все още, обаче, нежеланието да са съпричастни към войната ги прави пасивни. Искат да гледат отстрани, как едни хора взаимно се убиват. Да изчакат едната страна да победи и да застанат до нея! Същото е и при сблъсък между индивиди. Гледат как накой бива пребиван и не се намесват. Подминават, или снимат. Доволни са, че не са те жертвата! Жертвата, обаче, се нуждае от подкрепа! От защита! Малцина са готови да се намесят! Всеки си дава сметка, че някъде там, живее неговият насилник, или убиец, но се надява да не се срещат! Но се срещат! В много случаи се срещат! Неизбежно е! И пак светва въпросът: как да се избегне сблъсък?! Как да се неутрализира насилникът?! Няма отговор! За превенция да не говорим! И тук е мястото на дезинформация, демагогия и внушения! Ама, тя жертвата, започна първа! Заслужава си случващото се! Но, седят на далеч, глупаво убедени, че са само коментатори! А, насилникът се настървява! Веднъж победил и ненаказан, той избира друга жертва. Докато срещне своя насилник! Никой не иска насилие! Но и малцина са готови да се опълчат на насилника! От друга страна, за толкова дългата история, човекът е създал оръжия, способни да унищожат човечеството и всичко живо на тази планета! Пак идва предупреждението: винаги ще се намери някой, който да посегне към тях! Те няма да са възпиращи за него! "Целта оправдава средствата!" И пак питам: как да се предпазим? Как да се защитим? Как да си променим мисленето? Всеки научава уроците си през изпитания! Никой не иска изпитания! Как да се научат уроците без изпитания?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
