Това е едно есе, което написах за курса по руска литература на 20-ти век, което моята преподавателка загуби и така и не беше оценено. Това е есе за романа "Те се сражаваха за родината" на Шолохов. Надявам се на някой да му хареса или поне да изрази мнение...
Did you see the frightened ones?
Did you hear the falling bombs?
The flames are long gone
but the pain lingers on
(Pink Floyd – Good Buy blue sky)
Всеки човек, всяка човешка емоция се отразява в огледалото на реалността. Годината е 1942. Реалността е Войната. Метални птици раздират бетонното сиво небе. Сеят разруха. Железни гъсеници тъпчат земята, която някога е давала плод, а сега е осеяна с дупки и прах. Въздухът е тежък. Наслоен е със страх. Мирис на кръв и опустошение.
... А те се сражаваха за родината...
Зле въоръжени, малочислени, гладни. Без генерали с медали, пълководци, стратези, с едната гола любов към родината, с едната доблест и чест.
... те се сражаваха за родината...
Войната има лице. Човешко лице. Лице, набраздено с ...