Чужденецът в мен (есе)

  Колко чужди можем да бъдем сами на себе си? Така, както хората около нас и взаимоотношенията ни с тях понякога са непознати, можем ли да усетим по същия начин и чужденеца в самите нас?

  Замислям се конкретно върху моята личност и откривам, че много често не знам какво представлявам и съм объркана по отношение на решенията, които взимам, грешките, които правя или пък хубавите неща, които постигам. И независимо от това, което се случва, било то добро или лошо, чужденецът в мен винаги пита „Има ли смисъл всичко това?“ И някак, осъзнавам, че не знам какво правя. Сякаш водя диалог с друг човек, а това всъщност е моето непознато Аз.

  В много ситуации хората прикриват истинската си същност. Може би, за да се предпазят от думите и мнението на другите около тях. Все пак, много по-трудно е да изказваш своята преценка за нещата и да отстояваш всяко едно нещо, което правиш, отколкото да слагаш маската на лицето, да се съгласяваш с чуждото мнение и да се оставяш да бъдеш сред мнозинството. Бих сравнила това с изрепетираната роля и неочакваното представление. Едно е да имаш някакви добре подготвени реплики, съвсем друго да излезеш неочаквано на сцената и да кажеш това, което мислиш. Без задни мисли, без реплики. Така е и на сцената на живота. Малко са хората, които нямат какво да скрият и които са честни и открити. И лично аз им се възхищавам, защото макар не винаги да са добре приети, това не ги спира да бъдат отворени към обществото.

  Често сме повлияни от странични хора и мнения и взимаме необмислени решения против самите нас. Ако ви се е случвало, за което съм почти сигурна, не сте ли съжалявали заради такива неща, не сте ли се питали „Защо направих това?“?Точно тогава не сте ли усещали непознатото във вас? Ами ако тези решения са важни и вие просто не сте послушали вътрешния си глас? Няма ли да съжалявате цял живот? Затова не трябва да се влияем от чуждото мнение дотолкова, че то да измести нашето собствено. Трябва да бъдем честни пред себе си и да не допускаме чужденецът в нас да ни промени.

  Отново се връщам на мен. Усещам се различна, когато постъпя по неочакван дори за мен начин. Когато изменя на принципите си и наруша вътрешния си баланс. Същото е и когато изгубя пътя си и не намирам стимул. В този момент, може би, аз съм последният човек, когото познавам добре.

  Чужденецът в нас може да се прояви по всевъзможни начини, по всяко едно време. Може би има нещо положително в това, но лично аз смятам, че това е несъгласие на душата ни с постъпките ни. Или както е по-известно: конфликт между сърцето и разума.