Melissa
12 results
Как искам
да ти подаря сълза,
от чиста утрин паднала роса.
В стените ù
прозрачни погледни ...
да ти подаря сълза,
от чиста утрин паднала роса.
В стените ù
прозрачни погледни ...
576
1
Сама
В дълбока бездна
и черна самота,
прегърнала сърцето,
задушаваща света... ...
В дълбока бездна
и черна самота,
прегърнала сърцето,
задушаваща света... ...
604
Да гледаш и не виждаш,
че след теб върви човек:
утешителна ръка,
беззвучен ек.
Да молиш и да искаш ...
че след теб върви човек:
утешителна ръка,
беззвучен ек.
Да молиш и да искаш ...
600
Ще срещам твоите очи
и поглед в устните ти аз ще впивам.
Ще чакам думите ти, но, уви,
тъй много са стените помежду ни!
Понякога ще пращам своя полъх – ...
и поглед в устните ти аз ще впивам.
Ще чакам думите ти, но, уви,
тъй много са стените помежду ни!
Понякога ще пращам своя полъх – ...
658
Светъл лъч в душата ми.
Тон, пронизал сетивата ми.
Музика – в сърцето ми гори!
Приех страха и влязох смело в мрака,
а ето – светлина била си ти! ...
Тон, пронизал сетивата ми.
Музика – в сърцето ми гори!
Приех страха и влязох смело в мрака,
а ето – светлина била си ти! ...
992
3
Една ли бе, или пък много?
Една ли ти докосна нашите сърца?
Дойде в часа ни, светла, нова
и в нас събуди силните слова.
Нима не бяха други като теб, ...
Една ли ти докосна нашите сърца?
Дойде в часа ни, светла, нова
и в нас събуди силните слова.
Нима не бяха други като теб, ...
773
1
Твърде много време прекарваме в страхове. Дали ще стане това, дали ще се разболея от онова, ами ако еди-какво си се случи?...
Твърде често мислим за лошите неща, които ни връхлитат и забравяме, че този, „лошият“ живот, е същият, който ни е донесъл и безброй хубави мигове.
Твърде много се оплакваме, ...
Твърде често мислим за лошите неща, които ни връхлитат и забравяме, че този, „лошият“ живот, е същият, който ни е донесъл и безброй хубави мигове.
Твърде много се оплакваме, ...
816
1
Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -
нежен повей, тиха музика.
С криле
докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята. ...
нежен повей, тиха музика.
С криле
докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята. ...
821
3
Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...
1294
8
Държах в ръцете си малък катинар-сърце, завързан за верижка. Изглеждаше стар и ненужен. Ръждата отдавна бе покрила по-голямата част от него. Кой ли щеше да го носи вече такъв грозен? Той пазеше много тайни, много съкровени спомени и блянове и въпреки това сякаш времето му изтичаше като пясък през пя ...
940
„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
О, неразумний юроде, да можеше да те види сега Паисий Хилендарски как се срамиш от произхода си и страдаш заради държавата, в която си се родил!
Още през далечната 1762 година – време на робството, на подчинението и страха, този свет ...
О, неразумний юроде, да можеше да те види сега Паисий Хилендарски как се срамиш от произхода си и страдаш заради държавата, в която си се родил!
Още през далечната 1762 година – време на робството, на подчинението и страха, този свет ...
37567
2
Чужденецът в мен (есе)
Колко чужди можем да бъдем сами на себе си? Така, както хората около нас и взаимоотношенията ни с тях понякога са непознати, можем ли да усетим по същия начин и чужденеца в самите нас?
Замислям се конкретно върху моята личност и откривам, че много често не знам какво представл ...
Колко чужди можем да бъдем сами на себе си? Така, както хората около нас и взаимоотношенията ни с тях понякога са непознати, можем ли да усетим по същия начин и чужденеца в самите нас?
Замислям се конкретно върху моята личност и откривам, че много често не знам какво представл ...
3123
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
