Аз няма да те търся и няма да моля за любовта ти...

Вече мога да съм цяла и без...

И не защото не искам да изгарям, опиянена от устните ти, и не защото не искам да посипя цялото ти тяло с дихание от лепнеща нежност, и не защото всичко в мен не се побърква от желанието да те има всеки миг все по-дълбоко и по-ненасищащо се, и не защото твоят поглед не събужда в мен шеметно и погубващо вълнение, и не защото... аз не съм твоя...

Но просто вече мога да съм цяла и без...

А така бих се отдала... вярно, лудо, дълбоко, като в песен, като в стих, като в кървавите длани на живота, който изтръгват от сърцата ни. Всеки ден, малко по малко те затихват, угасват, смаляват се, а ние не спираме да гледаме в различни посоки, не спираме да искаме нещо, което няма да ни направи щастливи, забравили, че истинското щастие е в това да...

Но просто вече мога да съм цяла и без...

Някога, много някога, аз ще те достигна, ще бъде миг, в който цялата врата ще бъде отворена и влизайки в теб, аз ще видя всичко онова, което сега е в хиляди воали на миналото, на страха от бъдещето и на неизбежната нежеланост на настоящето. Ще бъде миг, единствен миг, в който ти ще ме познаеш, така като аз те познах... миг, който променя целия живот...

Но просто вече мога да съм цяла и без...

Аз няма да те търся и няма да моля за любовта ти...