Да оставим на земята добра памет

 „Да оставим на земята добра памет" са думи на Климент Охридски. Но какво означават те? Какво можем да оставим ние? Нещо от нашия живот - спомени, пари, място за живот, поколение? Истината е, че всеки човек живее и умира и рано или късно от него не остава и следа, само блед спомен за това какъв е бил. Парите идват и си отиват, жилището се печели и се губи, спомените се появяват и бавно като лампа изгасват и не остава... нищо! Но има нещо, което никога няма да изчезне, няма да умре - това е словото! То е живо, всеки от нас го пази, доизгражда и оцветява. То е вечно!

   Но има толкова много въпроси - „Какво е то?", "От къде идва?", "Защо го има?". Има и отговори. Словото е безценно, незаменимо. Всеки българин знае за Кирил и Методий - за тяхното велико дело, за дадената ни азбука. Ала изговорените думи радват, натъжават, живеят... но след време изчезват и остава в ума ни само следа от рана или усмивка, която умира заедно с нас. Но писменото слово не знае смърт и забрава. Чувствата, мислите, животите... всичко се записва и поколения наред могат да прочетат нашите думи и да ни помнят! Това е нашето наследство, това оставяме ние на земята. С казаното от него - „Да оставим на земята добра памет" Климент Охридски не само ни подтиква на помним тези, които  са се борели, победили са и са ни оставили спомен, но и ни показва, че трябва да продължим това дело! Трябва и ние да се борим, да оставим нещо от себе си, за да ни помнят.

Писменото слово - това са книгите, нашият „прозорец към света", нашите души, сърца, чувства и мисли - събрани в няколко реда, няколко страници. Това писмено дело ни прави единни, показва ни пред света и казва - „Ние сме българи! Кирил и Методий ни дадоха най-голямото богатство, което можем да притежаваме!". Азбуката е нашата уникалност, като сред пустиня от хора и държави - то ни отличава, точно нас - малка, но горда прашинка в безкрая.

Климент Охридски се е гордеел може би с всичко създадено, направил е всичко възможно реката от знание да продължи и да достигне до нашите брегове. Като двамата братя Кирил и Методий ни е разкрил велика тайна, която ние трябва да съхраним в себе си и да я пазим. Тази тайна е, че не можем да оставим по-добър спомен, по-добра памет, по-добро наследство за нашите деца и поколение, освен писменото слово.

Нека „оставим на земята добра памет"! Да покажем на другите, че сме имали такова безценно богатство! Да докажем, че и ние сме живеели, радвали сме се и сме плакали, борили сме се, печелили сме и сме губили! Но това сме били ние! Били сме горди и с ръка на сърцето сме казвали - „Ние сме българи! Това е нашето наследство и нашата азбука! А това... това е нашата държава - БЪЛГАРИЯ!!!"