Цял живот съм харесвал, но напоследък неистово желая да скитам сам. Не по улиците – сред природата... Да се откъсна от заобикалящото ме всеки ден. От света, до болка познат ми... От цикъла проблеми, в който съм завихрен и излизане няма...
Не, това не е бягане от действителността, от слабост... а от желание да живея! С душата си чувствам, от опит зная, че ако успявам от време на време да забравям за нещата от живота, след като се завърна при тях, намирам по-правилни решения.
Та и тогава, така...
Късно след обяд неочаквано заявих на жена ми, че тая нощ няма да съм си в къщи. Тя ме изгледа смаяно! „Ще спя в гората” – обясних ѝ. „Бе, ти добре ли си?” – пита ме и ме чука с пръст по главата. „ Не, не съм добре, но като се върна, ще съм...” – заявявам и започвам да си събирам багажа.
Хляб, сирене, домати, пипер... Одеяло... Друго ми не трябва. Колата – цяла спалня има отзад!
Газ и след половин час съм там.
Поляна, след която започва борова гора. Слизам, въздъхвам свободно... Погледът ми се ре ...