Дали наистина отшумява любовтта?
Дали при женените винаги става това? Дали наистина отшумява любовтта? И защо се случва това? Нима те не са деца, също като тези, които за първи път откриват и изпитват любовтта? Откъде вземат тази сила да се примиряват (женените), че тя вече от тях си е отишла? Не е справедливо...
Ще кажете:
"Животът е такъв, момиче, ти не си ли от този свят?
И какво? Като съм от този свят, как така, хей така ще я оставя да си иде? Как така ще я оставя да се стопи в навик? Не искам!!! Това не е моя черта. Не искам и да я имам.
Объркана съм... Защото и при мен, макар и без подписан брак, макар и без надежда за изгода от негова или моя страна - за морални и материални неща... аз, аз, сякаш изпускам любовтта... Изтича тя, като пясък от шепите ми.
Пилее се от сърцето ми, като вълшебен прашец, който доста дълго ми е давал криле, от щастие, да полетя.
И романтиката не помага. А изневерите все още не са почукали на вратата. На първ поглед, нищо не й е в ред, но... няма ласки, нежност, диалог понякога дори помежду ни... Няма и воля за успех... Та ние още не сме се наситили един на друг - на телата си, на това свято чувство във сърцата си... Нямахме време от бързане да се съберем завинаги... а сега... Знам, че: "Бързата работа е срам за майстора" (много мъдра и вярна поговорка), но ние се познавахме от доста отдавна, от преди да се съберем... Но едно е някого да познаваш като приятел, а друго е да живееш на съпружески начала с него... и това разбрах!!!
Но аз виждам: в сърцето си силна и искрена, вярна обич за мен таиш... Но нещо все на мен ми убягва... Какво ли ми липсва, кажи? За мен, от моето сърце тя иска, тя - любовта - да си отиде... Дали греша?
Има ли някой идеи,как можем да я задържим за по-дълго... нашата любов... поне до смъртта?
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
