Скоро ще е Коледа! Според много хора това е най-приказното време от годината. Донякъде е така. Всичко е празнично, красиво – улиците, магазините дори и настроението ни. По това време хората като че ли стават по-добри и искат всички да са по-добре. По Коледа всички се сещат за тези, които имат нужда от доброта. За децата от домовете. Всички ли казах? Не, имах предвид тези, които се сещат за тях само по време на празници и ако наблизо има представители на медиите. А има хора, които целогодишно правят добрини, но никой не ги познава. И те не искат да ги познават. Те правят доброто, заради самото добро, а не заради евтин PR. Защото децата и всички нуждаещи се не са евтин PR! Нито жените, които искат деца, а не могат да имат, а биха могли! Нито тези, които се нуждаят от животоспасяваща операция, а нямат нужните средства! Нито децата, които плащат грешките на „родителите си”! ...
Тези деца доскоро си пожелаваха „мама и тате” за Коледа! И за Великден! И за рожден ден! Но явно без време са проумели действителността: няма Дядо Коледа! Няма сбъднати желания... А мечтите – те нямат право да мечтаят!... И вече си пожелават това, което и всички ние – дрехи, бижута; кукли или камиончета. А може би ние сме тези, които трябва да си пожелаем любов и доброта; и да имаме достатъчно, за да даваме!...
По дяволите! Не исках да съм толкова черногледа. Но като погледна всички светлини, елхата, която украсих и гирляндите – някак се натъжавам. Защото, дори и да нямам всичко това, има хора, които обичам и знам, че ме обичат. Да са живи и здрави! А нали това е духът на Коледа! Да сме добри и да се обичаме целогодишно! И да не забравяме, че нещата, от които действително имаме нужда , са вътре в нас; всъщност сме самите ние!
Весела Коледа!
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.