Написах това есе на 21.11.2007 г., но идеята да го напиша ме измъчва доста време. Сигурна съм, че то ще бъде като хвърлен камък в блато. Защото на повърхността му е тихо, понякога искрящо зелено, цъфтят водни лилии, но когато хвърлиш камък, разбираш, че отдолу има тиня, зловоние и неминуемо ще опръскаш много хора, включително себе си. Не се страхувам от критиката, тя е горчиво лекарство, което се пие, за да лекува. Всеки има право на мнение, най-добре то да бъде подплатено с доказателства!
Днес е ден на християнското семейство. Семейството е основна градивна частица на обществото, така са ни учили . . .
Но днес семейството е с разклатени устои, както и цялото ни общество.
Духовните ценности са изтикани в ъгъла, а материалните потребности растат лавинообразно. В нашия консуматорски век, консумираме любовта. Една връзка се консумира, за да започне друга, а след нея трета. И така до края на света . . .
Преди известно време се наложи, да бъда приета в Университетска болница, няма да споменавам в кой град. Благодарна съм на лекарите, които ми помогнаха. В моята стая беше и едно красиво момиче на 15 години. То гледаше по детски неразбиращо и смутено. Майката се суетеше около него, бащата мърмореше. А то горкото не знаеше на кой свят се намира.
Било на купон със съученици, танци, веселба, повечко алкохол. А след това пада мъгла . . . Днес сигурно се питаше: „Защо се случи точно на мен?" И все още не можеше да повярва, че е бременна в петия месец. Стана ми жал за нея, за родителите й. Но аз все още не предполагах, не можех да повярвам, че в същата тази болница, в България убиват бебета в петия месец от бременността! Да, точно тава направиха! Как ли? Просто с една спринцовка отрова в утробата на майката.
Питам се: Защо една грешка трябва да повлече след себе си друга много по-голяма и фатална? Искаше ми се да крещя, да извикам: Какво правите! Защо погубвате един човешки живот и защо осакатявате друг? Нима не разбирате какво вършите! Но не казах нищо, мълчах и плачех тихо в леглото си. Сърцето ме болеше така, сякаш щеше да се пръсне, сякаш някой го притискаше в менгеме. Защото станах ням свидетел на едно убийство. А в ушите ми отекваше жалния плач на нероденото дете: "Мамо, мамо защо ме убиваш?"
Днес е ден на християнското семейство. Утре ще се родят много бебета за радост на своите родители, други, нежеланите ще бъдат изоставени. И много ще бъдат убити!
Народ, който пролива кръвта на неродените си деца, не може да очаква светло бъдеще!
P.S."Всеки е виновен за всичко пред всички !"
Достоевски
© Александра Сергеевна All rights reserved.