Написах това есе на 21.11.2007 г., но идеята да го напиша ме измъчва доста време. Сигурна съм, че то ще бъде като хвърлен камък в блато. Защото на повърхността му е тихо, понякога искрящо зелено, цъфтят водни лилии, но когато хвърлиш камък, разбираш, че отдолу има тиня, зловоние и неминуемо ще опръскаш много хора, включително себе си. Не се страхувам от критиката, тя е горчиво лекарство, което се пие, за да лекува. Всеки има право на мнение, най-добре то да бъде подплатено с доказателства!
Днес е ден на християнското семейство. Семейството е основна градивна частица на обществото, така са ни учили . . .
Но днес семейството е с разклатени устои, както и цялото ни общество.
Духовните ценности са изтикани в ъгъла, а материалните потребности растат лавинообразно. В нашия консуматорски век, консумираме любовта. Една връзка се консумира, за да започне друга, а след нея трета. И така до края на света . . .
Преди известно време се наложи, да бъда приета в Университетска болница, няма да спомен ...