Nov 24, 2007, 9:19 AM

Ден на християнското семейство 

  Essays » Social
6040 1 8
2 мин reading
 

Написах  това есе на 21.11.2007 г., но идеята да го напиша ме измъчва доста време. Сигурна съм, че то ще бъде като хвърлен камък в блато. Защото на повърхността му е тихо, понякога искрящо зелено, цъфтят водни лилии, но когато хвърлиш камък, разбираш, че отдолу има тиня, зловоние и неминуемо ще опръскаш много хора, включително себе си. Не се страхувам от критиката, тя е горчиво лекарство, което се пие, за да лекува. Всеки има право на мнение, най-добре то да бъде подплатено с доказателства!

 

   Днес е ден на християнското семейство. Семейството е основна градивна частица на обществото, така са ни учили . . .

   Но днес семейството е с разклатени устои, както и цялото ни общество.

Духовните ценности са изтикани в ъгъла, а материалните потребности растат лавинообразно. В нашия консуматорски век, консумираме любовта. Една връзка се консумира, за да започне друга, а след нея трета. И така до края на света . . .

   Преди известно време се наложи, да бъда приета в Университетска болница, няма да споменавам в кой град. Благодарна съм на лекарите, които ми помогнаха. В моята стая беше и едно красиво момиче на 15 години. То гледаше по детски неразбиращо и смутено. Майката се суетеше около него, бащата мърмореше. А то горкото не знаеше на кой свят се намира.

Било на купон със съученици, танци, веселба, повечко алкохол. А след това пада мъгла . . . Днес сигурно се питаше: „Защо се случи точно на мен?" И все още не можеше да повярва, че е бременна в петия месец. Стана ми жал за нея, за родителите й. Но аз все още не предполагах, не можех да повярвам, че в същата тази болница, в България убиват бебета в петия месец от бременността! Да, точно тава направиха! Как ли? Просто с една спринцовка отрова в утробата на майката.

   Питам се: Защо една грешка трябва да повлече след себе си друга много по-голяма и фатална? Искаше ми се да крещя, да извикам: Какво правите! Защо погубвате един човешки живот и защо осакатявате друг? Нима не разбирате какво вършите! Но не казах нищо, мълчах и плачех тихо в леглото си. Сърцето ме болеше така, сякаш щеше да се пръсне, сякаш някой го притискаше в менгеме. Защото станах ням свидетел на едно убийство. А в ушите ми отекваше жалния плач на нероденото дете: "Мамо, мамо защо ме убиваш?"

   Днес е ден на християнското семейство. Утре ще се родят много бебета за радост на своите родители, други, нежеланите ще бъдат изоставени. И много ще бъдат убити!

Народ, който пролива кръвта на неродените си деца, не може да очаква светло бъдеще!

 

P.S."Всеки е виновен за всичко пред всички !"

                                                     Достоевски

© Александра Сергеевна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Моля,който е загрижен,за разисквания проблем да посети руския сайт:аборт ру/стр.3-Народ.РУ.Пора перестать убивать своих детей/Жуткие фотографии убийств
  • Нямаше да се напиша коментар, ако нямаше крайно несполучливите по мое мнение примери по темата с Хитлер и Тулуз-Лотрек.
    Но първо искам нещо по произведението тук. Когато човек приема, че ще изглежда като възрастен, като започне да пие или да прави секс, преди да е подготвен интелектуално и физически за това - краят е логичен. Такива, като онова 15 годишно момиче, има във всяка дискотека навсякъде из страната и най-трагичното в случая е, че лимитът им най-често са две водки. След това правят всичко и със всеки желаещ. А често и родителите им не подозират за това, защото си мислят, че прекарват времето си в "добра компания". Не напразно отдавна се появи реклама, в която се изписваше следният текст (цитирам по памет) "Аз съм момичето, което забременя в тоалетната на бара..."
    Логичното продължение е аборт или едно дете ражда друго дете, а после му е виновен целият останал свят. Но всеки съвременен човек знае след колко седмици в матката вече имаме ЖИВО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО и затова от определен момент нататък се говори за УБИЙСТВО. Аз бих го нарекъл дори много по-силно - "предумишлено убийство". Моята позиция е, че всеки нека живее според своите разбирания, но трябва да се замисли и предприеме нещо решително още след първата липса на месечно неразположение.
    А сега защо не приемам примерите за неподходящи. Хитлер е евреин, който се е срамувал от произхода си, а като към това се прибави контузията в главата с всички последствия от нея - всичко става ясно. Защото Ницше не е пример за подражание според мен нито като идеология, философия или личен пример за съществуване. Който познава биографията му и го е чел, ще ме разбере. Е, освен ако не е почитател на теорията за свръхчовека и т.н. Колкото до Тулуз-Лотрек - той не се е родил джудже. А нормално здраво бебе, на което всички са му се радвали и дори са го нарекли "Пти Бижу" (малката скъпоценност). Но е наследствено обременен. Не напразно и по-малкият му брат умира, ненавършил 2 годинки. Изпитва затруднения в ходенето поради слаби кости на краката. И то въпреки упражненията по езда. В рамките на година и половина до две Тулуз-Лотрек чупи последователно лявата и дясната бедрена кости. Ако не се лъжа за възрастта - на 14 и на 15 години. И започва да изостава, тъй като краката му не могат да поемат тежестта на тялото. Не се е родил джудже!
    Накрая искам да поздравя авторката, защото въпросите, за които ни напомня, винаги трябва да ни тревожат! Но всеки намира тяхното решение сам за себе си...
  • "Пътят към ада е постлан с добри намерения!" - гласи една английска поговорка.Хитлер е имал единстевно добри намерения,когато е решил да създаде чиста арийска раса.Парадоксално той е бил с тъмни коса и очи.Лотрек е бил джудже,но гениален художник.Ако майка му беше направила аборт,защото детето й щяло да се роди с недъг?Много хора не желаят да виждат просяци по улиците или уродливи,защото това нарушава душевния им комфорт.Същите тези хора ще ви убедят,че е по-добре въобще да не се раждат болни и бедни деца,за да не страдат.
    Питам се коя реакция е нормална,когато видиш дете с недъг?Да се обърнеш с погнуса и да кажеш:"По-добре да не се беше раждало!" или то да предизвика у теб състрадание и да помогнеш както можеш?
  • Господи......
  • Благодаря на всички, които си направиха труда да прочетат написаното по-горе!Благодаря и на Николай,че го е прочел, въпреки острата критика,изразена само в един реторичен въпрос.Може би, се страхува, че ще изляза от анонимност? Тук ще си позволя да добавя още нещо по темата, без да налагам своето мнение.Официално в България абортите са разрешени до края на третия месец.Но какво всъщност представлява аборта? Преди няколко години гледах руския документален филм "Безмълвният вик".Филмът е покъртителен!Моля,който е с по-слаби нерви да не чете написаното!Съвременните технологии,в частност видеозонът ни позволява да надникнем в тайните кътчета на човешкото тяло,както и в утробата на бременна жена.Във филма много добре е показано бебето,напълно оформено,маха с ръце и крака,вижда се и неговото човешко лице.Макар и неродено,то е личност,сърцето му бие,отчитат мозъчните му вълни,то има чувства,емоции...А после,в утробата прониква инструмент /нещо като клещи,не знам точното му наименование/,който се опитва да хване бебето за главата.То сякаш усеща смъртната опастност,дърпа се,отваря уста и като,че се опитва да извика.Но клещите сграбчват главата му и я откъсват,тялото се изважда на части...Следва кюртаж...Само ще възкликна:Какъв изтънчен садизъм или по-скоро жертвоприношение ?!
  • Прекрасно есе , поздрави! Има повод за размисли...
    Да отнемеш живот, е най- големия грях, не всеки получава дарба да си
    има рожба..А децата са всичко!Радост , бъдеще , и надежда...
  • Прекрасно есе,но много тъжно и болезнено!За съжаление действителността ни ограбва,опорочени са най-красивити мигове в човешкия живот!Убийството на живо същество е смъртен грях...!Кога изобщо ще се замислим,че не ние сме тези,които трябва да решават кой ще живее и кой не!Ние хората сме само нищожни прашинки ...Нямаме това право,не нямаме!
  • хубаво е
Random works
: ??:??