Понякога имам чувството, че хората, които искат да си имат второ дете, го правят, само за да може то да прави компания на първородното. Да не е любимото чедо само, да има с кой да си играе, с кой да споделя, кой да му е опора в живота. Предполагам, че повечето хора наистина раждат второто си дете именно с тази идея. Аз съм второ дете. Аз съм това, което трябва да прави компания на първото, което трябва да е опора и трябва да помага на първородното да живее по-добре. Не се и оплаквам, имах хубаво детство. Със сестра ми постоянно се забавлявахме, правехме какви ли не щуротии заедно… Идеите бяха нейни, аз бях съучастник… беше наистина забавно…
Kакто всички други сестри, и ние се карахме, стигало се е и до сбиване, дребни дрязги от рода на “Това е мое, върни ми го…” бяха нещо обичайно, но завършваха винаги с помирение. За да се избегнат подобни дрязги, родителите ни имаха стратегия: на нея подаряваха всичко в розово - дрехи, играчки, кукли, всички те бяха розови, панделките бяха розови, ро ...