Джапанковата сага

В залата, в която започнах да тренирам, не се ползват джапанки - най-вече, защото няма къде да се държат. С изискването за носене на джапанки се сблъсках през пролетта на 1999, когато за първи път прекрачих прага на едно айкидо доджо. След като около две седмици се дърпах (защото забравях да си взема) един слънчев късноаприлски ден на път за тренировка, минавайки покрай някаква сергия за джапанки двулевки, се сетих да си купя един чифт. Откраднаха ми ги още същия ден...
В началото на 2005 започнах да тренирам в една школа по джу-джицу, където още в началото си занесох един чифт джапанки и си ги ползвах мирно и тихо чак до лятото на 2009, когато съвсем се скапаха и за есенния семинар си купих нови...
... Междувременно през лятото на 2007 започнах да преподавам в една зала, където също си занесох един чифт...
Октомври 2009 на третия ден от семинара ми откраднаха джапанките... купих си нови и си ги надписах... Веднъж си ги свалях от краката на някакъв.
Съботата веднага след семинара се оказа, че са ми изчезнали джапанките от моята зала... на следващия ден (в неделя) си донесох нови. Още първата седмица ми изчезнаха... за сметка на това си намерих старите... Посетих залата във време различно от моите тренировки и си свалях джапанките от краката на някакъв.
Зимата на 2009-2010 - някой ми беше скъсал джапанките в залата по джу-джицу... един месец по-късно някой ги беше зашил (за протокола ще кажа, че в този период посещавах въпросната зала сравнително рядко). През късната пролет на 2010 горките ми джапанки вече бяха тотално разфасовани (не от мен)... купих си нови, надписах си ги и ги увих в плик...
Зимата на 2011 в моята зала ми изчезнаха джапанките... купих си нови, надписах си ги и ги увих в плик.
Пролетта на 2011 в залата по джу-джицу са почиствали и са ми изхвърлили джапанките...
Започвам да се замислям...