В навечерието на голямо събитие нищо не може да пречупи волята ми за живот. Нищо не може да ме събори, макар и да успее да ме разклати. Нищо не е по-силно от мен, нищо не е по-важно от мен и това, което искам аз.
Секундите текат, дните си минават. Брадвата разсича въздуха със свистене и се насочва право към сведената ми глава. НЕ! Аз няма да умра, няма да се дам! Не и сега! Нищо не може да ме спре. Ще се боря! Затова вдигам главата си и правя крачка напред, стараейки се да избегна смъртоносния удар. И го правя! Да, острието закачи гърба ми, кръв се плисва от раната, оставена от опитът за убийство на врага, но една брадва не може да събори. А какво остава да ме убие...
Аз не падам! Дори след такъв страшен удар, аз не се свлякох на земята, пъшкайки и проклинайки животът и съдбата си. Аз се изпълних с гняв, с неугасващ огън, който ме разпалваше да ида и да си отмъстя за спънката, която се опита ми постави врагът. Обърнах се и това, което гореше в очите ми, би накарало дори лъв, жаден за с ...