"Докато пишеш, трябва изцяло да полудееш", чета изказване на някакъв си музикант от някаква си слабо известна метъл банда.
Като се замисля, не мога да си спомня как съм написал не малка част от нещата си. А дори и да си спомня - не мога да намеря логично обяснение защо. Какво ме е вдъхновило? Какво е вдъхнало нов живот на добре познатото, но още по-добре забравено?
Веднъж идеята ми дойде, гледайки плакат на мебелна фирма. Веднъж стъпих накриво, слизайки от метрото. Веднъж пък просто си вървях по пътя към вкъщи след работа.
"Докато пишеш, трябва изцяло да полудееш".
Но какво правиш с идея, която се побира в едно изречение?
Не е ли жива лудост да разчекнеш изречението в разказ? В стихотворение? В поема? В статия?
И ако някой сега ми каже, че метълът е само безсмислена гюрултия, ще му отвърна с въпрос: "А може ли безсмислената гюрултия да роди фраза като: "Докато пишеш, трябва изцяло да полудееш".
Да полудееш.
Да полу-дееш. Полу да дееш. Да превърнеш действието в полудействие! Полудействи ...